В политиката, както и в живота, за да оцеляваш, трябва да спазваш някои
правила, доказани чрез личното страдание на нашите предци. Ако се
придържаш към тях, има голяма вероятност животът ти да премине в
добруване, без да те връхлети влаковата композиция на провала. Какви
правила, ще попитате? Ами ето няколко: Никога не вярвай на човек, който
казва "никога не лъжа". Не влизай в ресторант, на който пише "кухнята
на мама". И не позволявай на Симеон Дянков да прави реформи преди
избори. А най-добре е да не прави нищо.
Последните социологически проучвания показват много бърз и стабилен
спад на доверието към управляващата партия ГЕРБ. Не би следвало, а се
случва. Има спад, при условие че лентичките от новооткритите
инфраструктурни проекти могат да скрият слънцето ако ги хвърлите от
някой самолет. Има спад, при условие че "престъпността е в ъгъла", а
България е "оазис на фискалната стабилност".
Да, спад. Топката
се е търкулнала по склона и може да се превърне в лавина. Ако това се
случи, дори да асфалтират път до Луната, прагът на търпимост в
българското общество ще е преминат по необратим начин. Тогава няма да
има значение с какъв ресурс разполага партията ГЕРБ - финансов,
организационен, полицейски и медиен, заплахата от катастрофа е съвсем
реална.
Винаги съм се чудил, ако трябва да опредметя народния
израз "този е като луд с картечница", чий образ бих сложил на
картинката. Трудно. Сега, ако ме питат кой е този с картечницата, дето
зачеркна с един замах цялата инфраструктурна еуфория на премиера Бойко
Борисов, нямам никакво съмнение, че това е вицепремиерът Симеон Дянков.
Ако в политиката има списък с надпис "никога не правете това", тъкмо той
наруши всички забрани.Казахме списък, да караме по списък. Армията.
Министър Аню Ангелов лансира нови реформаторски решения - увеличава
заплатите (което всъщност не е увеличение, а частична индексация), но за
сметка на някакви... нека ги наречем реформи. А тези "реформи" са
условието на вицепремиера Дянков да индексира заплатите на военните.
Реформа
се прави с мисъл с перспектива, с диалог, с предварително заявени
намерения. Сега това си е чисто дране на живо месо. Нито в документите
на ГЕРБ, нито в прословутата Бяла книга има заложени такива действия,
които виждаме сега. Абсолютна импровизация, която обаче доведе до опасни
последици. Никога, ама никога в историята на България не е имало
политик, който да насъска офицери срещу войници. Това, освен че е
унизително, е и опасно. Армията е настроена срещу правителството, а
министърът на отбраната се сдоби с нов прякор - АНьой Ангелов.
Следват
пенсионерите. За тях е планирано увеличение на пенсиите, което пак е
форма на индексация, а не увеличение. Пенсионерите бяха забравени за три
дълги години, а животът пред тях е не толкова дълъг, че да прощават
подобно отношение. Освен всичко ги удари и този прословут данък "лихва".
Повярвайте ми, ако някой пести пари в тази държава, това са бедни хора и
пенсионери. Активните хора имат предимно дългове, много дългове.
Симеон
Дянков с доволство казва, че на 1000 лева влог се падат 4 лева данък.
За 4 лева Дянков сигурно няма да се наведе, но един пенсионер може да
обиколи цяла София, само и само да намери хляб с 10 стотинки по-евтин. 4
лева са кървави за всеки пенсионер. Ако се чудите колко любов буди
Дянков сред тези хора - недейте!
Няма любов, никаква даже
Сектор
сигурност? Ако махнем онези момчета от НСО, които лично превозват
важните на деня с новите си играчки, то отношението към финансовата
политика на правителството отдавна е преминало точката на замръзване.
Там заплати не са пипани 4 години и ако сега (както се хвали министър
Цветан Цветанов) стотина души се борят за едно полицейско място, то е
защото няма работа или се надяват на допълнителни приходи от
извънбюджетни "донори".
Но ако все пак някои полицаи,
пожарникари и надзиратели харесват Бойко Борисов, защото е от "тяхната
порода", какво да кажем за държавната администрация? Хайде да отидем в
централното управление "Митници" и да попитаме: момчета и момичета, така
и така, какво мислите за Симеон Дянков. Да слагам ли червена точка?
А
сега да преминем към учителите, към бизнеса, към земеделците... Хм, ами
то не останаха обществени прослойки, групи, които да не са пометени от
реформаторските идеи на Дянков. Но най-фундаменталното нещо, което
пострада, е бизнесът. А на него разчитаме да пълни хазната.
Няма
любов към Дянков. А е само есен. Слънчева, топла, прекрасна. А каква
зима идва? Студена, с чаканите гости - ЧЕЗ, Е-ОН, "Топлофикация",
съдия-изпълнители... Тогава пак ще говорим какво е народна любов и какво
е спад в рейтинга. http://www.trud.bg