Около
50 кубически метра компост са произведени вече в Добрич по проект за
оползотворяване на зелените отпадъци, който е пилотен, съобщи главният еколог
на общината Теодора Петкова.Зам.-кметът
арх. Пламен Ганчев информира, че вече започнали дейностите по събирането и
изнасянето на падналите листа на дърветата, като колите на фирма „A.S.A.
България” са ангажирани с прибирането й.
Произведеният
компост се използва за наторяване на новоизградения розариум в градския парк,
каза Т. Петкова. В момента има още около 35 куб. м компост, който узрява.
Припомняме,
че съвместно с Асоциацията на еколозите от общините в България (АСЕКОБ) общината
в Добрич започна реализацията на "Повишаване капацитета на местните власти
за управление на биоразградимите отпадъци и намаляване на въглеродния отпечатък
- пилотен модел за оползотворяване на биоразградимите отпадъци в община
Добрич". Той се финансира от Програмата за малки проекти на Глобалния
екологичен фонд и е на стойност 185,7 хил. лв.
Компостът
се произвежда от листна маса, от окастряне на дървета и храсти и др. от паркове
и градини и от почистване на обществените места. Площадката, която се използва
за целите, се намира в декоративния разсадник. Там се обработват зелените
отпадъци, за да се получи компост.Технологията
е разработена от експерти от университета. Дейностите включват надробяване на
клони и листа, смесването им със зелена, свежа трева в определени съотношения и
добавяне на оборски тор. По този начин се оформят издигнати лехи, които са с
ширина до метър и двадесет, височината достига до метър и петдесет. Лехите
престояват за период от десетина дни и след това се обръщат с фадрома. Съгласно
технологията, след 4-5 обръщания, се получава готов компост. В акредитирана
лаборатория за анализ на почвите е направена оценка на качеството на получения
компост и на възможностите за неговата реализация. Тя е показала, че полученият
продукт не съдържа тежки метали и характеристиките му са добри. Очакват се
обаче резултатите от анализа за съдържание на хумус, като сеочаква то да е поне 3 процента.
Паралелно
с това се реализират дейности за повишаване капацитета на българските общини за
управление на биоотпадъците и възможностите за действия по изменение на климата
на местно ниво. Разработва се обучителен материал за оползотворяване на
биоотпадъците и намаляване емисиите на парникови газове, най-добри практики в
Европа (Германия, Австрия) за фамилно и централизирано компостиране, за
въглеродния отпечатък и методите за неговото изчисляване. Провеждат се и
обучения на специалисти по околна среда от общинските администрации в Центъра
за екологично обучение на АСЕКОБ в Сливен. На заключителна конференция в Добрич
през ноември ще бъдат представени резултатите от проекта. НДТ