На практика последиците от неефективната администрация винаги падат върху средната класа и бедните. Вече 5 поредни години ще трупаме дефицити, продължи Ганев. Като средна класа дефинираме икономически активни лица, които си плащат данъците и осигуровките и са с условни доходи в рамките на 500-2 500 лв., поясни икономистът. Това са 1.2-1.3 млн. българи.

Икономистите на ИПИ предлагат да има по-ниски данъци - да се премахне данък "дивидент" (сега 5 на сто), а данъкът за едноличните търговци да е 10 на сто (сега е 15 на сто), допълва БТА.

В предложението на ИПИ за алтернативен бюджет е предвидено премахването на неефективни данъци, например този върху наследството, както и намаляването на държавни и общински такси, продължи Ганев.

Икономистите от института предлагат и премахване на данъчни преференции.  Примери за такива, според ИПИ, са преотстъпването на данъка за земеделските производители (60 млн. лв. за 2011 г.), необлагаемите ваучери за храна (200 млн. лв. необлагаеми през 2013 г.), признатите разходи за дейността при облагане на физическите лица (над 60 млн. лв. загуби за бюджета за 2011 г.) ниската ставка на ДДС за туризма (над 100 млн. лв. загуби за бюджета за 2011 г.). Не казваме, че трябва да се премахнат всички заедно, има много места за дебатиране, поясни Ганев.
Според него, проектът за бюджет 2013 не предлага нищо различно от предходните години.
 
Ние сме в грешка, в последните 5 години правим един експеримент, а заетостта пада, заяви той. Според икономиста, на България й трябва икономически ръст над 2%, за да може да генерира работни места. По думите на Ганев ако се вземат предвид данните за предходни години, с предложените в алтернативния бюджет промени може да се достигне до ръст на заетостта в рамките на 2-3%, но по-важното е, че може да се създаде възможност за развитие и инвестиции.

Сред предложените от ИПИ мерки са свиване на текущите разходи в публичния сектор с 10% от планирането.

Предлагаме разбиване на монопола на НЗОК и прехвърляне на 2% здравна вноска към избран частен фонд от работещите, допълни Ганев. Дефицитът на фонд пенсии често бива прикриван, 60% от разходите за него идват от данъци, а не от осигуровки, каза още Ганев.

По повод дебата за плоския данък Десислава Николова, главен икономист на ИПИ, припомни, че през кризисната 2009 г., подоходният данък е единственият, който отбеляза ръст  и продължи да расте стабилно през 2011г.
"Това е голямото изключение от общата криза за бюджета", разясни икономистката. Очевидно плоският данък е бил в услуга, коментира тя. От 2009 г. пазарът на труда също е в криза, имаме намаляване на хората, върху които се облага този данък, а същевременно имаме увеличаване на неговите постъпления в бюджета, продължи Николова. По нейна информация дори да отчетем натрупаната инфлация, събраният подоходен данък е нараснал с 15%.

http://dnes.dir.bg/