Проф. Николай Ценов – селекционер по пшеницата в Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево

-      Г-н Ценов, сериозни са опасенията на земеделските производители, че тази година поради липсата на влага, есенниците – пшеница и рапица, са обречени. Дори се появиха твърдения, че ни чака зърнена криза. Вие имате наблюдения върху развитието на есенниците в страната, основателни ли са тези опасения?

-      За рапицата мога да кажа, че наистина вече влезе в голям риск. Ако до 10-15 дни не паднат достатъчни валежи, има вероятност реколтата от рапица да се провали. Рапицата няма да има време да влезе в необходимата фаза на развитие. Това е култура, която сравнително отскоро се сее у нас, затова не сме имали случаи, когато рапицата се появява през пролетта, и да дава нормална реколта. Ако поникне и се развие през есента, дава нормални добиви. Към момента има много малко места в страната, където рапицата се развива, но те са локални. По-конкретно това са посеви в Лудогорието, където два пъти имаше дъждове, но, пак казвам, това е локално. Там, вероятно, реколтата от рапица тази година ще стане. На всички други места посевите не могат да се развият.

-      Това може ли да доведе до отказване на фермери от отглеждане на рапица? Тази година след провала на част от рапичната реколта някои от производителите се отказаха, да очакваме ли площите с тази култура още да намалеят?  

-      Естествено, че може да доведе до отказ от отглеждане на рапица. Вероятно, ще се регулират площите, които се сеят с тази култура и няма да са в порядъка, в който бяха. Смятам, че около 400-500 хиляди декара е нормално да се сеят с рапица, а не милиони, както се прогнозираше и някои смятаха да се получи. Това е култура, която е много рискова за Южна България. За Северна България тя също е рискова, тъй като трябва през август-септември да има достатъчно дъждове. Много малко са годините, когато е имало достатъчно валежи в този период, за да се осигури нормално развитие на рапицата.

-      А, как се развиват пшеничните посеви, тъй като сеитбата приключва?

-      По отношение на пшеницата още не може да се каже окончателно как ще се развият посевите. Все още ситуацията е в границите на нормалното. Ако скоро вали, посевите ще се наредят и ще има време да се развият и да влязат във фаза трети лист преди зимата, което ще им даде възможност да издържат дори при сурова зима. Ако, обаче, не вали сериозно до 7-8 ноември, посевите няма да поникнат и няма да могат да стигнат фаза, в която да се зазимят.

-      Имало ли е подобна ситуация и друга година?

-      Миналата година имахме почти същата ситуация, но през декември беше толкова топло, че посевите се развиха. Все още е октомври, има време ситуацията да се нормализира. Затова е много рано да се каже какво ще се случи с реколтата от пшеница.

-      Каква е влагозапасеността? Има ли все пак някаква влага в почвата?

-      Няма никаква влагозапасеност. Дори има сведения за пресъхнали чешми. В дълбочина няма влага. В село Преселенци мои познати са копали за кладенец и са установили, че и на три метра дълбочина няма грам влага. Всичко е изпомпано. Тази година реколтата от пролетниците беше добра и влагата е изпомпана от растенията дори и на метър и половина дълбочина. Дори там, където са паднали локални валежи от 15-20 литра посевите от рапица и пшеница са провокирани и, ако не вали, започват да повяхват. Вече видях такива посеви на места в страната.

-      Тази стопанска година има ли аналог в миналото?

-      Като настоящата бе есента на 2000 година. Тогава цялото лято беше сушаво, влагата в дълбочина бе изчерпана, следващата година също бе сушава. Хората, които помнят, с право се притесняват, защото през 2001 г.  добивите бяха много ниски.

-      Очевидно засушаването е един от проблемите, който често провокира земеделските производители и земеделието ни като цяло. Работи ли се в тази насока при селекцията на пшеница, новите сортове, които създавате, по-сухоустойчиви ли са?

-      Да, селекцията на пшеницата е насочена към сухоустойчивост, макар да има още какво да се желае. През последните години нашите сортове все повече навлизат в Южна България. Имаме сортове, които по-добре понасят сушата и високите температури. Те вече покриват почти цялата страна.

-      Какво още трябва да се прави в тази насока?

-      Трябва да се повиши толерантността. Вярно е, че фермерите искат по-продуктивни пшеници, но, колкото повече се увеличават добивите, по-трудно се постига устойчивост на студ, сухоустойчивост и др.

-      Селекционерите на Добруджанския земеделски институт имат ли разработени нови сортове пшеница, които да чакат признаване от ИАСАС икакво да очакваме от тях?

-      Имаме 6-7 сорта  пшеница и тритикале, които очакват да бъдат признати в националната сортова листа. Те са предимно по-продуктивни, но е повишена и тяхната толерантност.

-      Има ли нови сортове пшеница, които тази есен за първа година бяха предлагани като семена на земеделските производители, и, които тепърва ще видим на полето? 

-      Да, това са два сорта пшеница – Лазарка и Драгана. Първият е от I група качествена пшеница, а вторият е хлебна пшеница. И двата сорта са сухоустйчиви и студоустойчиви. Вероятно, те ще навлязат успешно у нас. Предварителните демонстрационни опити показват, че те се държат добре в Лудогорието, в Добруджа, в Русенско, очаквам, че ще навлязат в цялата страна. Има още няколко сорта, които са в начално сортоизпитване. Това като цяло е линията, по която работим. С такива показатели са и други наши сортове.

-      Какви количества семена реализира Добруджански земеделски институт за есенната кампания?

-      Между 1700 и 2000 тона семена.