Хан Кубрат – бащата на българите - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-19 @ 23:56 EEST

Хан Кубрат – бащата на българите

2012-11-01 @ 10:16 EET

Кан Кубра̀т (или Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард, на гръцки: Χουβρατις) е владетел от рода Дуло, обединил прабългарите северно от Кавказ и Черно море и създал могъщ племенен съюз наречен Стара Велика България, известна също като Оногурия.През 604 г. могъщият Тюркски хаганат се разпада на две части — източна и западна. Земите на прабългарите (на север и изток от Черно море) остават в Западнотюркския каганат, управляван от кагани от тюркския рода Ашина.

През 628 г. уногундурите и утигурите (две от трите основни прабългарски племена, заедно с кутригурите), предвождани от Моходу Хеу (според някои Органа), въстават срещу кагана и Моходу Хеу се възкачва на каганския престол под името Сибир/Шибир хан, известен също и като Тукъй хан, означаващо на прабългарски език, че е роден или поел управлението в годината на коня. През същата 628 г. начело на българите в западните краища на каганата е поставен (или се издига) Кубрат, когото историческите източници сочат като братовчед (или племенник) на Сибир хан.
След издигането му като управител на западната част на каганата през 628 г. Кубрат неотстъпно подкрепя Шибир хан в разразилата се гражданска война. Тази война завършва през 632 г. със смъртта на Шибир хан. Впоследствие Кубрат отцепва българските земи от каганата, поставяйки началото на Велика България.
Изглежда освен подкрепата от родовото му племе кутригури и източните българи (оногури и утигури) приемат охотно Кубрат за владетел и Дуло за управляващ род. Сведения за брожения не са достигнали до наши дни, а от друга страна в следващите десетилетия България се изявява активно на международната сцена, което едва ли би било възможно при наличието на вътрешно разединение. Това вътрешно единство обуславя и продължителния период (до 650 г.) на стабилност и спокойствие в държавата.
Освен със спокойствие във вътрешнополитически аспект, управлението на Кубрат е белязано и с две войни извън границите на държавата. Първата от тях е на запад — срещу аварите, през 633-635 г. Към 632 г. земите на запад от р. Днестър до Карпатите (дн. република Молдова и румънската област Молдова) са под властта на Аварския хаганат, с център в Панония (дн. Унгария). Тези земи, противно на широко разпространеното мнение, не са били пустеещи. След унищожението на антите през 558 г. и преселването на славяните на юг през 600-610 г., в тези територии постепенно се заселват различни прабългарски племена, основно кутригури. Стремежът на Кубрат за включване и на тези племена в обединената българска държава обуславя и започналата скоро след началото на управлението му война.
По това време Аварският каганат бива отслабен след продължителните войни с Византия през 20-те години. Допълнително е налице и силно брожение сред дулебите — славянски племена, поданици на аварския каган. През 633 г., в съюз с дулебите, Кубрат започва война с Авария, завършила през 635 г. с разгрома на основните аварски сили в Централна Панония. Последиците от тази война са присъединяването на земите между Днестър и Карпатите към Велика България, от една страна, и упадъка на Аварския каганат като велика европейска сила, който факт обезпечава и продължителното спокойствие на западната българска граница.
Втората война на Кубрат е срещу Арабския халифат. През годините на управление на третия халиф – Осман, през 648 г. една арабска войска (ок. 20 хил. души) пресича прохода Дербент в източната част на Голям Кавказ и нахлува в земите на българските племена барсали (или барсили, а в по-късни времена — берсула), които по това време са част от Велика България. След сблъсък с дошлите български армии арабите биват разгромени и отблъснати трайно (до 70-те години на века) отвъд Голям Кавказ. С изключение на тези войни, при това водени извън границите на страната, във външнополитически аспект първата половина на управлението на Кубрат е спокойна. На юг са поддържани близки отношения с Византия на Ираклий (двете държави сключват съюзнически договор през 634 г. – едновременно израз на подкрепата на Византия за новата държава, а от българска страна — отказ от нашествия), а и след това, без обаче те да прераснат в по-ангажиращо обвързване на България с Византия. На запад и север положението е спокойно, на изток хазарите, подчинени на Западнотюркския каганат, биват въвлечени активно в междуособните борби и не представляват заплаха.
В така развилата се ситуация започват да назряват все още далечни проблеми през втората половина на 40-те години. Това е времето на голямото настъпление на китайската държава Тан в Средна Азия. През 647 г. падна Самарканд, през 651 г. рухнва и Западнотюркският каганат, през 653 г. бива превзета и Бухара. Последица от това са бягството на върхушката на западните тюрки и остатъците от техните армии (ок. 40 хил. души) в земите на хазарите, между р. Емба и р. Волга, и отвъд Волга, в териториите на съвр. Калмикия, Астрахан и Северен Дагестан. На тези земи през 650 г. е основан Хазарският каганат, начело на когото застават тюркски кагани от рода Ашина.
Гибел.
Кубрат, според повечето мнения, умира ок. 668 г. Управлението на държавата наследява най-големият му син – Баян, наричан още Бат-Баян или Безмер (в Именник на българските канове). Една от историческите версии е, че Кубрат има 6 деца – Бат-Баян, Котраг, Аспарух, Кубер, Алцек и дъщеря на име Чечке, но другото становище твърди, че Кубер и Алцек не са били негови синове.
Според Теофан Изповедник, преди смъртта си Кубрат събира синовете си — Бат-Баян, Котраг, Аспарух, Алцек? и Кубер? и ги накарва да разчупят дебел сноп пръчки или стрели. След като братята не успяват да ги счупят заедно, Кубрат започва да вади една по една стрелите/пръчките от снопа и да ги троши. С този нагледен урок мъдрият владетел им оставя повелята да са единни, за да бъдат силни. Тази случка се приписва на Кубрат, но някои исторически извори я споменават като случила се много преди неговото време, при един от вождовете на народа Хунну, живеещ на север от Китай. Този сюжет се среща във фолклора на много народи.
Кубратовите синове обаче не успяват да спазят заръката на баща си. През 671 г. от изток в България нахлуват армиите на Хазария и за по-малко от година разгромяват българската държава, като завладяват основната част от територията ѝ. Племената кутригури и част от уногундурите, начело с Аспарух се задържат на Днепър, а утигурите и друга част от уногундурите, начело с Котраг, се оттеглят на север по Дон и се заселват при сливането на Волга и Кама. Няма съмнение, че покоряването и на тези две части от българите е било по силите на Хазария и би било въпрос на време, ако по същото време от юг през Кавказ не се усилват арабските набези, което отклонява основната част от хазарските сили в тази посока и изобщо ангажира по-голямата част от енергията на Хазария през следващите 90 години, което може би спасява Централна Европа от ново нахлуване, подобно на аварското 100 години преди това.
През 1912 г. в пясъчните дюни на река Ворскла край село Малая Перешчепина, на 13 км южно от град Полтава в днешна Украйна, е открито съкровище, датирано от различни изследователи към средата на 7 век до началото на 8 век. То е изключително богато и се състои от повече от 800 основно златни (25 кг.) и сребърни (50 кг.) предмети. Голяма част от находките, съдържащи шедьоври на византийското и персийското ювелирни изкуства, се съхраняват в Ермитажа. През 1984 г. Йоахим Вернер разчита монограмите на два от пръстените като „Ккубрату“ и „Кубрату Патрикиу“, с което свързва археологичния обект с Велика България. Съществува и хипотеза, че той е свързан със смъртта на Кубрат или дори е мястото на неговото погребение.
източник http://bg.wikipedia.org

Сходни връзки
http://bg.wikipedia.org Още от История

Хан Кубрат – бащата на българите | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats