БЕЗДОМЕН

Изсмяха се. И злобата жестока
като секира в мене се заби.
И аз понесох раната дълбока
сред хилядите стенещи съдби.
Одрипан. Със торба. С нозе подбити.
Сподирян с камъни и кучи лай...
А те са угоени. Важни. Сити.
И всеки свойто място точно знай...

Изсмяха се. Показаха ми пътя!
Отлъчиха ме. Тряснаха врата!
И слънцето към мрака се запъти.
Засрами се. И скри се от света.
Аз нямах и трошица във торбата.
Край мен крещеше злобна тишина,
бездомните закриля ги съдбата
и Господ даже носи им храна!

КУЧЕ

Дай лапа, Джим...
Сергей ЕСЕНИН

В очите кучи
доброта човешка,
а по главата -
белези от рани...
Ех, друже мой,
разбирам как е тежко
да бъдеш куче...
Куче да останеш!

Подай, приятел,
черната си лапа
и нека към луната
да повием...
Беляза ни с кама
животът грапав,
трошица щастие
не знаем ние...

Навън е мръсно.
Кучешки е тежко.
Бездомници
в калта
от глад умират.
Подгонен от омразата човешка
ти даже и трошица
не намираш...