Недоумявам как е изнесен от Аржентина заразен фасул, как е внесен в Гърция и оттам в нашата страна при съществуващите световни изисквания за карантинен митнически контрол и в трите страни?

Недоумявам защо внесеният заразен фасул е съхранен в най-интензивните земеделски области – Добричка и Плевенска области ?

Необяснимо ми кой е подал информация на медиите за внесения заразен фасул, за да се пише и говори за червеи, за паразити, за гъгрици и какви ли не невероятно неверни неща. Дължа да заявя, че българските агрономи и растително-защитници познават много добре фасулевият зърнояд, но това което прочетох и чух по телевизията ме провокира да запозная читателите с биоекологията на фасулевия зърнояд, разпространен в нашата страна.

      Фасулевият зърнояд е икономически най-важният неприятел по фасула. Той е предимно складов неприятел, но напада фасула на полето по време на узряване на бобовете. Внесен в складовете с овършания фасул, зърноядът продължава да се развива, като при определени условия развива във фасулевите зърна  нови от 2 до 5 поколения, които дефектират нападнатите зърна.

      Фасулевият зърнояд призхожда от Латинска Америка. Внесен с нападнати бобови зърна в Европа, той незабелязано бързо се намножава и разпространява в цяла Европа и често компрометира фасулевата реколта.

      Възрастното насекомо е бръмбарче с продълговато овално тяло покрито с светложълтеникави до тъмно кафяви космици. Покривните криле / елитрите / са правоъгълни със заоблени върхове, които не покриват изцяло коремчето /пигидиума/. Дължината на тялото е от 2 до 4,2 мм  Антените на върха са бутилковидно разширени. Яйцето е млечно бяло, прозрачно, леко удължено. Ларвата е дъговидно извита, белезникава със закърнели крака, които при напълно развитата ларва напълно изчезват. Дължината на тялото от 2,6 до 3,8 мм.

      Заразяването на фасула на полето протича по време на узряване на бобовете. Мигриралите на полето по това време женски индивиди отлагат яйцата си по пожълтяващите бобове, обикновено през втората половина на юли и началото на август. Излюпилите се след 5 – 6 дни ларви проникват във вътрешността на боба и се вгризват във оформилите се вече зърна. Отворът за  влизане в зърното  е малък, трудно забележим  с невъоръжено око при сортове с необагрена семенна обвивка. При сортовете фасул с обагрена семенна обвивка се забелязва малка бяла точица в мястото на вгризване.  Тези сортове – пъстри, с оцветени зърна се предпочитат от зърнояда. След навлизането в зърното, ларвите се хранят с вътрешността му като издълбават тесни ходове, които в последствие се разширяват  и запълват с извержения, които при консумация от хора и животни предизвикват неприятни стмашни разстройства. В едно зърно могат да се развият и изхранят от  1 до 15 – 20 ларви. При голяма численост на ларвите в зърното остава само семенната обвивка. Напълно развитата ларва, преди да какавидира, прогризва кръгъл отвор-прозорче с тънка ципа и под него какавидира. Имагиниралите индивиди прогризват прозорчето , излизат в междузърненото пространство  и продължават да се развиват върху зрелите бобови зърна . През месеците юли и август имагиниралите зърнояди напущат складовете и мигрират във фасулевите посеви като продължават да се развиват в зърната на узряващите бобове.

      За контролиране на фасулевият зърнояд и опазването на бобовете от нападение, успешно се прилага интегриран подход. Много важни са превантивните мерки. На първо место е фумигирането на посевния материал за унищожаване  на фасулевия зърнояд и неговото съхранение до сеитбата в дезенсектирани подходящи складове до сеитбата на  следващата година. На второ место е да се избират подходящи терени за засяване на фасула. Те трябва да са на 3,5 до 5 км от селища и складове където се съхранява фасул. Осигуряването на пространствена изолация не дава възможност на зърнояда да достигне до фасулевите посеви.

         Фумигирането на посевния материал, както и на продоволствените количества фасул, както и дезинсекцията на складовете за съхранение се извършва със специални пестициди от оторизирани  фирми. По този начин се осигурява опазването на фасула от зърнояд до сеитбата и изнасяне на фасула  по магазините за консумация, като се спазва карантинният срок за дегазация – най-малко 40 дни.

         На полето контролът е насочен срещу мигриралите в посевите възрастни бръмбари на зърнояда. Като правило при установяване на първите пожълтели бобове се извършва обследване със стандартен ентомологичен сак. При установяване на 2 бръмбара на 100 откоса се провежда третиране на посева с подходящ инсектицид с контактно и стомашно действие. След 7 дни се провежда ново обследване на третирания посев, като едновременно се обследват най-малко 500 боба взети по двата диагонала на нивата. По установените бръмбари при откосите и нападнатите бобове се взема решение  при необходимост за повторно третиране на посева с инсектициди.

        При положение, че в закупения пакетиран фасул от магазините се установи наличието на фасулев зърнояд или фасулеви зърна с кръгли прозорчета направени от зърнояда, се препоръчва топлина или студена обработка на зърното. За студена обработка се ползва фризер или камера на хладилник, в които зърното трябва да престои най-малко 10 дни, време достатъчно да се унищожат наличните зърнояди – ларви или възрастни бръмбари. За топлинна обработка  зърното се поставя във фурна на печка  за  десетина минути при температура 50 – 60 градуса.