Троян. Черно знаме се спусна от Троянския манастир. Забиха и траурни камбани. Това е първият духовен дом за патриарх Максим. И последният. В петък Негово светейшество ще бъде погребан в Светата обител "Успение Богородично". Такава е била последната му воля.

Максим става послушник в Троянския манастир едва 12-годишен, когато влиза в храма със светското име Марин Минков. Там се замонашва.

От днес петимата монаси започват да отслужват заупокойни литургии в Божия дом, в който се пази прочутата чудотворната икона на Богородица Троеручица.

„Всички ние, духовниците, по време на богуслужение, както и миряните, трябва ще отправяме своите молитви към Бог за успокоение на душата му”, призова игуменът на манастира Григорий. „Имах възможността 3 г. да служа на Негово светейшество като протосингел, за кратко като викарен епископ, после като софийски митрополит. Ще го запомня с неговата вяра, скромност и мъдрост. Той беше човек, който искаше всичко да става с добро и милееше за църквата”.

Игуменът бил на свиждане наскоро на болния патриарх в Правителствена болница. Дядо Максим се поинтересувал от делата в манастира, от ремонта на покрива на едното крило. Но нито веднъж не споменал къде иска да бъде погребан.

На младини патиархът отраснал в двора на светата обител. Освен че бил роден в Орешак, той бил кръстен в църквата на манастира. Като малко дете пасял добитък край селото. Пристъпил зад тежките манастирски порти, защото семейството му било крайно бедно, твърдят негови близки. Като ученик идвал да пее и да помага.

Той обичал този манастир, предпочитал по всяко време, когато му се отдаде възможност да отдъхне, да се върне тук. Винаги огляваваше богослужението на храмовия празник. Тази година поради влошеното му здраве не могъл да пее, но дошъл и присъствал на церемонията. Повечето си рождени дни е отпразнувал в Орешак за радост на неговите близки.

Когато се връщал в село, първо се отбивал в манастира и едва след това отивал в родната си къща. Това впечатлило роднините му. Веднъж го попитах защо прави така, а той отвърна – така е по канон, спомни си 79-годишният Петко Бурджуков. Той е  първи братовчед на патриарха и най-близкия негов жив роднина. Бил малко дете, когато по заръка на неговата лела Марин поел по пътя на духовника. Неведнъж после му бил на гости в патриаршията. Последно го видял на рождения му ден, когато патриархът събрал роднините си в манастира. Никога не съм допускал, че той е самотен човек, имаше много приятели, смята братовчедът. Дядо Максим веднъж му доверил, че иска да доживее до 100 г. и да бъде погребан в родното си село.

Бурджуков е пенсиониран учител по математика от гимназия в Троян. Неговият брат бил съученик с Марин в прогимназията на с. Орешак. Разказвал му е, че той бил изключително умно момче.

Бащата на патриарх Максим – Найден Минков Рачев, бил селски пазач. Майка му била домакиня. Имал брат, който учил в Свищов и бил счетоводител, починал преди 15 г. Родната му къща е необитаема. Съседите сочат селски дом, който не се отличава от другите. Патриархът бил отдаден на християнската църква, затова загърбил земните блага. Така никога не направил ремонт на къщата си.

Наблизо живее друга братовчедка на патриарха. Баба Варвара Митева е с 20 г. по-млада от него. Със сълзи на очите тя призна, че ще го запомни с добротата му.

„Всички в селото сме тъжни, ние в кметството също обявяваме траур. Чували сме, че той приживе е пожелал да го погребат тук”, разказа кметът на Орешак Христо Терзиев. „Той обичаше родното си място. Напълно естествено ще бъде да положат останките му тук”, допълни той.

http://www.standartnews.com