Змия ”пазела” гетското съкровището край Свещари

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-19 @ 17:13 EEST

Змия ”пазела” гетското съкровището край Свещари

2012-11-09 @ 22:04 EET

Намереното тракийско съкровище в Омуртаговата могила край село Свещари беше изпратено днес от историческия музей в Разград за столицата с въоръжен полицейски ескорт. Лично професор Диана Гергова, открила безценното злато, го пренесе в специално куфарче до служебен автомобил. Находката е вече в Националния археологически музей, предаде БНТ.

Съкровището беше открито преди два дни в дървено сандъче, заедно с обгорели кости. То се състои от 264 златни накита, тежащи 1,8 кг. Сред тях има диадема, 4-5 златни гривни, апликации към конска сбруя, множество апликации с женска глава на богиня, мъниста. Особено впечатляващ е начелникът с прекрасна конска глава, чиято основа е направена като глава на лъв.

Според учените откритите златни накити и елементи от конска сбруя са свидетелство за високото ниво на развитие, което са достигнали държавата и цивилизацията на живялото по тези земи тракийско племе гети.
„Намираме в могилния насип дар към боговете от такъв характер, с толкова стойностни предмети, така че мисля, че това е първата такава ситуация в българската археология изобщо", изтъкна проф. Диана Гергова, ръководител на археологическия екип.

Тя смята, че находката е от края на четвърти век преди Христа и принадлежи на гетския владетел Котела, който е известен в историята на траките и на гетската държава с това, че става един от тъстовете на Филип II Македонски, след като му дава за жена своята дъщеря.
„Това е времето на възхода на гетската държава, включително нейния политически, военен културен и духовен възход, през който гетите влияят много върху вярванията на келти и германи, тоест на своите западни съвременни съседи", отбеляза археоложката.

Докато изравяли златото от земята, археолозите имали странно и почти мистично преживяване.
„Когато започнахме да вадим предметите от ямата, запазена от отпечатъка от ковчежето, се оказа, че вътре има змия и наш колега я извади, така че змията пазеше златото и го бе запазила очевидно за нас", разказа проф. Гергова

Съкровището е част от следпогребален ритуал на гетите. Предстои археолозите да търсят и самото погребение, което би могло да даде отговор на много въпроси в нашата историческа наука.
Предполага се, че това е могилата, свързана с погребението на гетския владетел Котела, който е известен в историята на траките и на гетската държава с това, че става един от тъстовете на Филип II Македонски, след като му дава за жена своята дъщеря.

Подобна находка не е откривана досега на територията на България.
"Гетите са насипвали могилите си на три етапа, като на всеки етап са извършвали определени обреди и са поставяли някакви дарове. Досега обаче не сме имали доказателство и тук за пръв път имаме такъв пример, в който в един от етапите от насипването на могилите е било положено това ковчеже като дар, вероятно свързан с владетеля, който трябва да е погребан. Надявам се, че следващата година ще можем да открием и неговото погребение", казва археоложката, цитирана от Vesti.

Тя очаква находката да провокира Министерството на културата да отпусне най-после средства за пълното проучване на този знаков тракийски паметник, още повече, че е част от археологическия резерват "Сборяново", където се намира последният български паметник от ЮНЕСКО - тракийската гробница в Свещари. http://dnes.dir.bg