изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-04-25 @ 03:41 EEST
250 г. "История славянобългарска"    
История 250 години от написването на "История славянобългарска" и 290 г. от рождението на Паисий Хилендарски отбелязваме днес.


Паисий Хилендарски (1722–1773), често наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположника на българското Възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 г. Сведенията за живота на Паисий се изчерпват с автобиографичните му бележки в единствената му сигурна творба „История славянобългарска“, вписванията в хилендарските кондики и някои писма. Роден е през 1722 година в Самоковската епархия. Брат е на Лаврентий Хилендарски и хаджи Вълчо. Според думите на Паисий той не е учил „нито граматика, нито светски науки“, вероятно имайки предвид годините до замонашването си. През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в „Немска земя“) и започва да пише българската история в Банско, която завършва през 1762 в Зографския манастир.

При обиколките си из българските земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е починал на път за Света гора в селището Амбелино (днес Св. Георги - квартал на Асеновград).
Паисий Хилендарски е олицетворение на прехода от българското средновековие към епохата на национално-освободителното културно и политическо движение. Създаването на „История славянобългарска“ по времето и при условията, в които той живее, е изключителен граждански и книжовен подвиг. Подтикван от патриотизъм и тревога за съдбата на българския род и език, като възкресява славното минало на българите чрез своята „книжица“ Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основания за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното дело, положило основата на богатата старобългарска култура. За съзнанието му, че те имат първостепенно значение в българската история, говори фактът, че той включва в труда си отделна глава под надслов „За славянските учители“. В нея Паисий Хилендарски дава животописни вести за тях, спира се на изнамирането на славянското писмо и създаването на общославянски книжовен език, посочва къде се осъществява мисията на Кирил и Методий и кой народ пръв е използвал преведените богослужебни книги. При трактовката на тези въпроси съобразно с духа на епохата се проявява романтичното отношение на автора към миналото на българския народ.
Чернова на "История славянобългарска" е открадната от Атон и донесена в България според някои медии от тайните служби. Въпреки несъгласието на някои общественици, сред които най-вече Божидар Димитров - директор на Националния исторически музей и възраженията на цялата общественост, книгата е върната на гръцката държава официално от президента Петър Стоянов. Това действие, касаещо международното право, е ключово в обмена на светини, свързани с България и Гърция, като например връщането на костите на Самуил и размяната на артефакти от общата история на България и Византия.

Паисий Хилендарски е сред първите 10 в класацията на БНТ Великите българи, Пловдивският университет, Софийската математическа гимназия и други учебни заведения в България са наречени на негово име.

С постановление на правителството от 28 юли 2000 г. се определя годишна държавна награда "Свети Паисий Хилендарски", която се присъжда за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции. Носители на държавната награда “Свети Паисий Хилендарски” са били проф. Вера Мутафчиева (2000 г.), акад. Светлин Русев (2001 г.), проф. Стефан Данаилов (2002 г.), Йордан Радичков (2003 г.), проф. Христо Христов (2004 г.), арх. Богдан Томалевски (2005 г.) и писателят Богомил Райнов (2006 г.)
http://bg.wikipedia.org
 


Сходни връзки

250 г. "История славянобългарска" | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.08 секунди