Ако вярваме на министър Дянков, България я очакват светли бъднини:
реформирана и излязла от кризата, страната с бързи темпове настига и
дори изпреварва останалите държави от ЕС. Това, за съжаление, е далеч от
реалността.Коментар на Ясен Бояджиев:
Ако не беше министърът на финансите, първото четене на бюджета нямаше да
се запомни с нищо. Стандартна скука с известен предизборен привкус.
Стандартни хвалби заради финансовата стабилност, допълнена за първи път с
„концентриране върху увеличаване на доходите”. Стандартни критики
заради бетонирането на бедността и липсата на политики за стимулиране на
икономиката. Изправен срещу опонентите си, финансовият министър
отговори с пълно мълчание.
България е бедна, защото...
Затова пък, когато всичко свърши, се изправи сам пред камерите и
микрофоните, за да съобщи директно на широката аудитория, че България е
бедна, защото "60 години са я управлявали комунисти", опозицията е
„нереформирана, стара и морално овехтяла”, а „икономиката се води от
частни субекти”.
И още: България и Полша са единствените държави в цяла Източна Европа,
които са се справили с кризата: "Румъния вече сме я надминали по доходи
на глава от населението, сега на нас ще ни трябват още няколко години,
за да настигнем първо Гърция и постепенно да настигаме и да надминаваме
останалите държави от ЕС”.
И по-конкретно: „Не само, че ще настигнем и надминем Гърция, а ще
настигнем и Португалия, ще настигнем и Испания, ще настигнем и всички
тези държави, които не са успели да се реформират”. От което очевидно
трябва да разбираме, че ние сме се реформирали.
Илюзии и утопии
Проблемът на финансовия министър е разбираем. От една страна
предвиденото в бюджета увеличаване на доходите е по-скоро символично
като размер и обхват. От друга - на умореното да живее в перманентна
криза и лишения мнозинство, което не разбира и не се интересува от
макрорамки и макропоказатели, му е писнало да слуша за финансовата
стабилност, колкото и опазването й да е задължително и похвално. За това
мнозинство бюджетът означава по-скоро тъпчене на място и по-нататъшно
затъване. Поради което министърът се опитва да му внуши илюзия за
перспектива и движение. Аргументите му обаче са толкова далеч от
действителността, че едва ли някой ще се „хване на номера”.
Статистическите данни категорично показват, че доходите в Румъния са с
около една пета по-високи от българските. Средната заплата в Румъния е
около 500 евро, в България - 385 евро. Приблизително такова е
съотношението и при минималната заплата. Средната пенсия в Румъния е
170, в България - 138 евро. Догодина, след планираното увеличение от
първи април, средната пенсия в България ще стане около 151 евро, но
тогава в Румъния ще е вече 189 евро.
Според последните данни на Световната банка, в която финансовият ни
министър е работил, брутният вътрешен продукт на глава от населението в
Румъния е с около 20% по-висок от българския. Макар и с по-малка
разлика, България е на последно място в ЕС, включително след Румъния, и
по брутен вътрешен продукт на глава от населението, измерен чрез
покупателната способност с отчитане на различните ценови равнища.
Изразен в условни парични единици, за 2011-та този показател за България
е 13 980, а за Румъния - 15 140. Тази година нещата едва ли са се
променили чувствително.
Разликите по всички тези показатели спрямо останалите споменати от
министъра страни, включително спрямо изправената пред фалит Гърция, се
измерват в пъти. При крайно бавните темпове, с които се движим ние,
„настигането” в посочените от него срокове може да стане факт само, ако
тези страни тотално се сринат. Такова „настигане” обаче ще означава
катастрофа и за самите нас.
Нито едното, нито другото
За съжаление много далеч от действителността е и поредното твърдение на
министъра, че сме се справили с кризата. Още същия ден то бе категорично
опровергано от статистически данни за пореден спад в промишлеността,
строителството, търговията, заетостта, потреблението. А приетият бюджет
не обещава скорошно обръщане на тази тенденция.
Също толкова невярно е и твърдението, че сме се реформирали. Държавата
наистина не трябва да се намесва, където не й е работа. Но би могла да
стимулира бизнеса, като защитава конкуренцията и премахва
административните пречки. В действителност, както научихме от доклад на
Световната банка, средата за правене на бизнес в България се влошава.
Държавата освен това би могла да реформира публичните сфери, които са
нейна отговорност. Но не го прави. Иначе и бюджетът щеше да е друг, и
увеличението на доходите - не толкова символично, и растежът - не така
анемичен.
А за опозицията министърът е прав - част от нея действително има голяма
вина за днешната бедност и наистина изглежда „нереформирана и морално
овехтяла”. Овехтели са обаче и бодряческите му обещания за светли
бъднини. Опитът отдавна е показал, че ефектът от тях може да е обратен
на желания. Вместо да унизи и смаже опонентите си, министърът по-скоро
им помага да се върнат във властта.