Последният шеф на УБО: Промяната на 10 ноември бе извършена с външна намеса
2012-11-12 @ 20:00 EET
Това, което стана на 10 ноември, надеждата беше, че нещата ще вървят
напред, че се скъсва с една илюзия, за съжаление това не се случи, заяви
в предаването „Всяка неделя“ генерал Георги Милушев, последният
началник на УБО. Нашият преход, за съжаление, все още продължава и е
изключително мъчителен. Няма съмнение, че промяната на 10 ноември бе
извършена с външна намеса. началото се постави на 8 октомври в Берлин
със смяната на Ерих Хонекер, каза генералът.
На 12 ноември Петър Младенов заяви, че „нашата грешка е, че направим
смени едновременно-на генерален секретар и на Държавен съвет“. На
следващият ден бях при Живков, той нямаше никакво намерение да напусне
поста председател на Държавния съвет. Петър Младенов беше под крилото на
Живков и специално към него имаше изключително отношение, за разлика от
Андрей Луканов, когото смяташе за предател. Видях промяната в много
хора от обкръжението на Тодор Живков преди и след десети ноември.
Присъствал съм на абсолютно всички разговори на Тодор Живков, имам
повече от 100 тефтера със записки от тези срещи. Интересно е човек,
когато ги отвори и вижда отношението на всеки един към Живков преди 10
ноември. Когато бяхме насаме ми казваше „Виждаш ли ги какви са
подлизурки“. С изключение на няколко души, всички величаеха Живков, каза
Милушев. Никога не е поставял въпроса за информация за обкръжението си,
единствено искаше грижи към децата и особено към Владимир. Живков
виждаше своя край и ставаше много мнителен и подозрителен, той беше
много хитър и лукав. Соня Младенова беше в състояние да му влияе, тя
изкарваше по 13-14 часа при него и на пленума на 16 декември казах, че
тя повече му е влияела по отношение на много хора. Това, което намерих в
касата, показва, че той е един много стриктен човек, всичко бе
подредено. Касата беше в изрядно състояние. Не успяха да ме купят,
защото на четвъртия ден след преврата бях освободен. Преди това всички
бяха с мен много любезни и искаха най-различни услуги. Най-лакоми бяха
Пенчо Кубадински и Милко Балев. През последните години Живков показваше,
че Милко Балев му беше омръзнал. След заседанието на Политбюро Младенов
ме извика и каза, че отново са говорили с Москва и те са утвърдили
неговата кандидатура.След пленума Живков ми каза: „Всичко трябва да бъде
мирно, партията да не се разцепи“. /КРОСС/