Дълга и драматична е историята на Източните Родопи, познати през Средновековието с името Ахрида. През древната планина са преминали и оставили наследството си различни народи - траки, славяни, византийци, османски турци... Част от това наследство са крепостите Устра и Моняк. Тези военни съоръжения се намират на километри едно от друго, но ги обединява древният търговски път Констанция, свързващ Беломорието с Филипопол.

По-старото от двете укрепления е Устра

За него се знае малко. Построено е от византийците през Х век като гарнизонна крепост за охрана на гореспоменатия път. То обединява в себе си руините на древна тракийска крепост, свързани чрез сложна фортификационна система с новото градище. Намира се близо до джебелското село Устрен.

Животът в Устра е бил в активната си фаза през XI и XII век, тъкмо по времето на Византийското господство в Родопите. През XIII столетие походите на Калоян предизвикали съществени изменения в областта. Важният дотогава имперски път Пловдив - Мосинопол загубил значението си и продължил да съществува като път от местно значение.

Смята се, че по това време Устра както и други близки крепости са заети и отчасти разрушени от местното население, а после отново поправени от наместника на цар Калоян в областта - деспот Слав. В историческите извори крепостта Устра запазва славата си на българска твърдина през цялото XIII столетие.

Моняк, още Мнеакос или Мнияк, се извисява на трудно достъпен връх

над язовир Студен кладенец на 11 км източно от Кърджали. Построена е през XII-XIII в. и е една от важните крепости в околността. Служила е за охрана на подстъпите към средновековния град, разположен около манастира "Св. Йоан Продром" (сега в Кърджали).

Най-динамичният етап от историята на крепостта е свързан с кръстоносните походи. През 1206 г., две години след приключването на Четвъртия кръстоносен поход, по време на който кръстоносците завладяват Константинопол, в крепостта вече присъства латински гарнизон. Именно тук е проведен Баронският съвет, избрал Хенрих за император на Латинската империя на мястото на трагично загиналия му брат - Балдуин Фландърски.

През 1254 г. по време на контранастъплението на Цар Михаил II Асен за повторното отвоюване на региона, Моняк е единствената крепост, която не се предава на българския цар.

През 1343 г. обаче непристъпното укрепление не съумява да устои на наемническите орди на Онур Бей и попада под контрола на Османската империя.

http://www.btv.bg