През Окръжния съд двамата са обжалвали присъдите си. Съдът е решил, че жалбите им са неоснователни. Не са констатирани нарушения на процесуалните правила и установява, че въз основа на събраните доказателства, Районният съд правилно е приел, че подсъдимите в съучастие един с друг като съизвършители, са осъществили престъплението против митническия режим, посочват от пресцентъра на съда. И добавят, че обосновано първата съдебна инстанция е приела, че двамата подсъдими са се запознали през 2009 г., като Миланов имал намерение да внесе ориз от Виентнам от името на фирма от гр. Варна, представлявана от Радулов. Последният упълномощил фирма, която да го представлява пред митническите власти. На 04.03.2010 г. стоката била разтоварена на пристанище Варна и складирана. Радулов ангажирал и друга фирма, която да се занимава с банковата гаранция, изисквана по закон за обезпечаване на режима транзит. Той разписал от името на представляваната от него варненска  фирма, документите по оформянето на документацията за вноса и за режима транзит. За получаващо митническо учреждение – разтоварен пункт, бил посочен Захони, Унгария. Оризът обаче бил разтоварен на територията на България в склад в с. Плачи дол и част от него била продадена в страната. Тъй като режимът транзит не бил приключен, издалата банкова гаранция фирма започнала да търси обяснения от другата фирмата, представляваща варненския търговец пред митническите власти.             Окръжният съд смята, че наказанията на двамата са определени правилно, като са съобразени със степента на обществената опасност на деянието, както и с личните им данни. НДТ