Тенденцията, която регистрира "Галъп" в последното си изследване се потвърждава и от други социологически агенции. Наблюдава се постоянен спад в доверието към ГЕРБ и бавен ръст на рейтинга на БСП. Регистрираната сега подкрепа за ГЕРБ от 23% е най-ниската стойност от началото на мандата като управляваща политическа сила.

През последните месеци

БСП пулсира между 18-20%

така че не се забелязва значим ръст. Но към настоящия момент тя е консолидирала левия електорат и може да се очаква, че на изборите догодина ще получи допълнителна подкрепа по логиката на т.нар. наказателен вот. В момента избирателите на БСП приближават към 1 милион. За съжаление на ГЕРБ и неговите падат към този брой. Ако тези тенденции се възпроизведат и през следващите месеци, двете политически сили ще съберат по около 20% електорална подкрепа. Това се случва за първи път в този управленски мандат и вещае много сериозна битка на следващите избори.
Проблемът за ГЕРБ не е толкова в това, че рейтингът е паднал до 23%. Седем-осем месеца преди парламентарните избори тя продължава да е водеща партия. Наблюденията на българския политически живот обаче показват, че когато една управляваща политическа сила регистрира подкрепа от порядъка на 20%, тя се изправя пред няколко сериозни риска.

Първо. Ерозира всеобщата очевидност, че управляващите ще имат втори управленски мандат.

Второ. Намалява ефективността на успешните до този момент комуникативни пиарски практики, които разчитат на по-висока чуваемост и на доверие в правителството и лидера на ГЕРБ. Това, което досега е работило, все по-малко ще има сила и ще може да се разчита на него. 

Трето. Нараства чуваемостта за алтернативните гласове. Когато зад управляващите има 23%, а зад общия им противник три пъти повече, естествено започва търсенето на алтернативни идеи, алтернативни лица, политики и ценности.

Четвърто. Когато нарасне шумът в залата на публичното политическо говорене, обикновено настъпва смут в синхронността на управляващите. Започва разноговорене, обособяване на групи, каузи, техни говорители...

Пето. С 23% електорална подкрепа управляващите губят правото да се представят като лидер на общественото мнение и нагласи. Така ГЕРБ няма да е в състояние да играе ролята на

голямото политическо добро 

Все по-малко ще може да разчита и на печелившата позиция в предизборната ситуация да е най-малкото зло. А и се появяват и други конкуренти за най-малкото зло. БСП също придобива способността да играе тази роля. И "Движение България на гражданите" може да придобие този статут. 
Не е за пренебрегване, че в такава ситуация управляващите обикновено се изкушават от политически жестове, които биват разчитани от широката публика като панически и безпринципни и обикновено допускат грешки.

ГЕРБ влиза в доста тежка ситуация, която по всяка вероятност ще се усили през зимните месеци и не е ясно дали ще намери печеливши ходове. Предстоящият вот на недоверие се очертава да бъде вот, при който желаещите промяна са повече от удовлетворените от статуквото. А това не е добра прогноза за управляващите, които и да са те.
Спадът на рейтинга на ГЕРБ е състояние от летните месеци насам. За него управляващите нямат решаващ гаф или провал. Движението надолу е с процент-процент и половина на месец. През това време се случиха много събития, които политически наблюдатели идентифицират като провали. Това беше решението за пенсиите и шикалкаването около тях. Решението за лихви върху депозитите на гражданите и маса други частични решения в сферата на зравеопазването, регионалната политика и т.н. 
Проблемът е, че в нито една страна управляващите не са долюбвани.

Властта е силно проветриво място

и не събира всенародната любов. А и ефектът от това, което не е направено по време на управлението, има свойството да се натрупва. Това води до постоянна ерозия на доверието на всички управлявали, без значение на какъв хал е била националната икономика или обществото като цяло. 

През последните месеци е очевидна тенденцията за натрупване на вот в малки партии и коалиции, които ще получат между 1 и 4%, а някои ще прескочат бариерата. Сред тях са ВМРО и "Атака", макар че все още не са явна коалиция. Гласове ще събере коалицията на РЗС и Марешки. И, разбира се, "синята кауза" - стига да намери вярната формула за явяване на избори. При Кунева има микроскопичен ръст. Партията не е особено активна, но още в генезиса си тя има позициониране, наречено "най-малкото зло". То е подходящо за привличане на част от протестния вот. Не изключвам и появата на нови политически субекти. Ако днес БСП и ГЕРБ се радват на по около 20% електорална подкрепа, а ДПС си има своята, то близо половината избиратели тепърва ще решават при коя партия с потенциал да привлича протестен вот, да отидат.

ЖИВКО ГЕОРГИЕВ 

http://www.trud.bg

БЪЛГАРИЯ ГОНИ БЪДЕЩЕТО СИ С ЛАВИНАТА ОТ БЕЗРАБОТИЦА ЗА МЛАДИТЕ СИ ХОРА ДО 29 ГОДИНИ

”Галъп”: Разликата между ГЕРБ и БСП е само 3%, не е изключена победа на БСП на изборите