Двамата сключили брак на 13 май 1924 г., но се оказва, че са се познавали отпреди това. Най-добри приятели в детството, израствайки заедно, се превърнали в най-щастливи спътници в любовта. Никога не са си и помисляли за развод, защото са успели така да се сработят, че с времето връзката им да става все по силна. Един съвет, който са ни оставили, е да не се състезаваме с любимия си. Бракът, казват, не е съревнование – няма победители, няма и победени. Споровете нямат за цел да ни поставят един срещу друг, а да ни позволяват да се опознаваме. Заради неизбежните конфликти, съпътстващи взаимоотношенията между двама души, е важно да се научиш да се огъваш максимално без да се чупиш на две.

Зелмира споделила в тяхно интервю преди около 3 години, че най-много цени у мъжа си качествата му на трудолюбив и упорит човек, който винаги е бил достоен глава на семейството. Хърбърт обаче разказва за това колко му е било трудно, когато е останал два месеца сам без нея, заедно с четирите им деца. Ако не била помощта на бабата, бил сигурен, че нямало да издържи психически.

Взаимна подкрепа, уважение и комуникация. Отдаденост и вярност. Искрена любов, способност да даваш без да очакваш нещо в замяна. Това са принципи, които двамата са следвали толкова дълго време и които са създали неразрушима спойка помежду им (поне в рамките на нематериалния свят). Неслучайно скъп спомен за тях пазят в сърцата си цели пет деца, десет внука, девет правнука и един пра-правнук...

Някой би си помислил – „нищо ново на белия свят“. Все същите думи – любов, обич, отдаденост. Истината е, че те са общовалидни за всички ни – имат едно и също съдържание, един и същи смисъл, но стойността, качеството и истинността им са състояния, до които се достига в различна степен, когато бъдат пречупени през съзнанието на отделния човек. http://www.az-jenata.com