Към 669 г. е създаден Хазарския каганат, една държава, която просъществува до 969 г. и която е основният политическо-културен център в Предкавказието и Приазовието до ХІ век. Още през втората половина на VІІІ в. хазарският двор приема юдаизма като държавна религия и съответно религиозният език в синагогите става иврит. Хазария е многоетническа империя и в нея е имало силно присъствие на западни тюрки, чийто език става основен

в административно-военните дела на държавата, ръководени от вторият човек в царството, наречен шад и бег. Той държи, ако можем така да кажем, изпълнителната власт, докато кагана, който се излъчва от единствен династичен род, има върховната власт, включително и над шада (бега).
Хазарологията получава мощно развитие след средата на ХХ век, благодарение на създаването на Израел. Дотогава с историята на Хазария се занимават неколцина руски учени, между които Коковцев и Артамонов.
В Израел и САЩ хазарологията става симпатична, благодарение факта, че хазарите са изповядвали юдаизма и фактически са единствената средновековна държава, в която еврейската религия е била държавна.
През втората половина на ХХ в. съветската хазарология пък е представена от Плетньова и Новоселцев, чиито изводи в голяма степен оказват влияние и на проучванията за българската етногенеза и ролята на Кубратовата България, понеже хазарите създават през VІІ в. своята държава, като анексират „Задпонтийска България” (Теофан).
За съветската хазарология хазарите като етнос са тюрки, за западната хазарология обаче хазарите са различен етнос от тюрките. Западните хазаролози се съгласяват, че хазарите са били малцинство в държавата, която носи тяхното име...
В съветската хазарология единствено Бартолд твърди, на основа на арабските извори, че хазарският и българският са били идентични и са се различавали от тюркския.
Арабоезичният историк и географ ал-Балхи (850-934 г.) директно пише в своя труд „Ашкал ал-билад”, че „езикът на българите е сходен с хазарския”. Бартолд предполага, че остатъци от този език, употребяван в Кубратовата България през VІІ в., а след това в Хазария, се е съхранил в чувашкия, който не е идентичен с езика на тюрките. „Язык хазар, подобну языку болгар, был непонятен для остальных турок и, вероятно, был тем же языком, остатком которого теперь является чувашский.” (В.В.Бартольд. Тюрки. Двенадцать лекций по истории турецких народов Средней Азии. Алматы., 1998, с.50)
Интересно, че никой от изследователите не е обърнал внимание на тази българо-хазарска езикова идентичност, а тя е изключително важна, понеже от хазарския каган Йосиф от Х в. има запазени две редакции (кратка и пълна) на негово писмо до андалузкия евреин-министър Хасдай ибн Шапрут.
Хасдай е имал важен държавен пост в Андалузия през Х в. и според изворите един ден съвсем случайно научил от хорасански (персийски) търговци, че в далечната хазарска държава юдейската религия е официално вероизповедание. Това го хвърля в неистов и пламенен верски смут и Хасдай, след много перипетии, все пак успява да установи кореспонденция с хазарския цар Йосиф, от която разбира че вярата на Авраам и Мойсей процъфтява на Волга.




В отговора си Йосиф пише до Хасдай патетично за своите предци, които нарича наследници на библейския Тогарма и наред с легендарния Хазар е упоменат и Болгар, чието име в кратката редакция е изписано като „Б.л.г.д”.
На съветския хазаролог Новоселцев му прави впечатление, че вместо „р” е изписано „д”, но решава, че това е правописна грешка.
Ала Йосиф е прокарал тази „грешка” като езикова норма в цялото писмо (кратката редакция), докато в пълната редакция, открита през 1782 г. от Фиркович в караимските архиви на Крим, текста е фонетично коригиран.
В случая нас ни интересува кратката редакция. Освен „б.л.г.д.”, там и р. Дунав е изписана като „Руна”, т.е. забелязваме същата езикова ротация d(t)-r. Но с това примерите за наличието на тази езикова ротация като норма в писмото на Йосиф не свършват.
Първото име в псевдо-тогармовата генеалогия на хазарите, което Йосиф изписва в своето писмо, е: „Агийор”. Това име не означава нищо друго, освен „гур” (планинци). Самата етимология на етнонима „хазар” (газар) идва от gar/gaz (Н.Я.Мар).
Второто име е „Тир-с” (кратка редакция) - „Тудис” (пространна редакция). Имайки предвид, че вокали не са се изписвали, не става ясно защо вместо „и” имаме вече „у”? Може би защото издателя П. К. Коковцев освен кратката и пространната редакция, дава и сведения от Иехуда бен Барзилай и там името е „Тудис”. По-важно в случая обаче е, че неслучайно „Тир-с” (кр. ред.) става „Тудис” (простр. ред.). Замяната на „r” с „d” е част от същата езикова ротация.
В „кратката версия” има „страна Рудлан”, която в разширената версия е поправена на „Д-ралан”.
Когато византийският дипломат Приск Панийски през 448 г. посещава лагера на Атила в Панония, той научава директно името на най-важната фигура сред хуните в началото на V в. и го съобщава като „цар на хуните Руа”. От Приск името е преписано от Касиодор през 519 г. и от Йордан през 551 г. в техните истории и добива формата „Руга, Ругил”. Има и форма „Роил”, при Теодорит.
Именно Руа е основателя на хунската династия Дуло.


http://letopisec.blog.bg