Според Международната класификация на болестите Х ревизия, психическото разстройство или епизодичната пароксизмална /пристъпна тревожност/ спадат към групата на тревожните разстройства. Те се характеризират с повтарящи се пристъпи на силна тревожност /паника/, които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства, поради което изглеждат непредсказуеми.

Симптомите варират при различните пациенти, но най-често срещани са внезапен пристъп на сърцебиене, болка в гърдите, чувство на задушаване, световъртеж и чувство за нереалност. Почти неизменно се среща вторичен страх от смърт, загуба на контрол или полудяване. Отделните пристъпи обикновено продължават няколко минути, а честотата им варира в значителна степен.

Пациентите в пристъп на паника често изпитват нарастващи по интензивност страх и вегетативни симптоми, достигащи своя максимум на върха на пристъпа. Ако това се случва в определена ситуация - в автобус или сред много хора, пациентът може в последствие да избягва подобни ситуации. Паническата атака често бива следвана от траен страх от нова атака.

Паническото разстройство с агорофобия се характеризира с настъпване на панически пристъпи предимно в тълпи, обществени места, пътувания на далечни места или пътувания сам. В резултат на това се формират трайни страхове от открити пространства, присъствие в големи тълпи от хора, където е затруднено внезапното бягство към сигурно и защитено място /най-често дома/, страхове от напускане на дома, влизане в магазини, влакове, автобуси, самолети. Много от пациентите се ужасяват от мисълта, че могат да колабират на публично място, без да има кой им помогне. Липсата на лесно достъпен изход е една от ключовите характеристики на много от агорофобните ситуации. В последствие избягването на застрашаваща ситуация се превръща в основен проблем, който може да доведе до сериозна социална изолация. Паническото разстройство има негативен ефект върху почти всички аспекти на ежедневния живот на хората, които имат този проблем - работата, придвижването, интимните, партньорските отношения, социалните контакти, икономическия статус и т. н. Поради това то може да се нареди сред социално значимите разстройства.

Как да се справим с паническото разстройство?

Както при повечето тревожни разстройства, терапевтичните подходи за справяне с паническите пристъпи са два - медикаментозни и психологични. Медикаментозното лечение включва прилагане на медикаменти, които се използват за овладяване на ситуативно възникналата тревожност, както и такива, имащи дългосрочен ефект върху интензивността и. Психологичните подходи включват психологична работа в дългосрочен план за справяне с психологичните причини, довели до възникването на паническото разстройство. Опитът показва, че медикаментозното лечение е ефективно средно в 30-50 процента от случаите, а психотерапията - в 90 на сто. Тези разстройства са лечими. Днес се лекуват до 90 процента от хората с паническо разстройство. НДТ