Теодора Баташова: Боряна допринесе много за срива на Андрей

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-19 @ 07:34 EEST

Теодора Баташова: Боряна допринесе много за срива на Андрей

2012-12-09 @ 09:34 EET

Две години след смъртта на Андрей Баташов раната от загубата му е все толкова пронизваща и голяма. Най-вече в душата на майка му Теодора. Жената, която живееше заради сина си.

Две години Теодора Баташова запази мълчание. Но не защото не е имала какво да каже. Не защото се е страхувала. Просто обидата й е била и продължава да бъде прекалено голяма. А пошлият акцент, който някои медии поставяха върху личността на сина й – прекалено натрапчив.

За първи път пред репортер на „ШОУ” в най-откровената си изповед майката на актьора изля душата си. Тя плака неутешимо почти през цялото време, на всяка своя споделена дума и болка... Случайно или не разговорът ни с нея се случи точно в деня, в който Андрей Баташов си отиде от този свят – 29 ноември.

- Как се чувствате, г-жо Баташова? Успяхте ли поне малко да уравновесите себе си след подобна непреодолима загуба?
- Как съм, моето момиче, ли?... Ами от 2 години просто не съм на себе си. Как да съм, мила?! - Загубих най-скъпото си същество. Най-скъпото.. (разплаква се - б.а.)

- Не знам дали вярвате в това, че синът ви не си е отишъл завинаги, а само физически от вас... Вероятно там, където е сега, продължава да помага по свой начин на тези, които е обичал и приживе...
- Аз съм убедена в това! Но истината е, че той ми липсва безумно много. Аз съм убедена, че той е при мен. И от време на време сякаш наистина идва при мен... И може би ми помага. Да, вярвам, че е така. Усещала съм подкрепата му неведнъж. Но никога не съм споделяла тези свои усещания.

- Припомнете си, моля ви – сигурна съм, че през тези две години, е имало моменти, в които сте имали нужда от помощ и точно тогава нещо се е случвало? Нещо, което може би Андрей ви е изпратил в израз на подкрепа...
- Слава Богу, не съм немощна още, но действително е имало много случаи, в които той ми е помагал. Но и аз му се моля да ми помогне. Така е... Отправям молитва към него и той със сигурност я чува, и ми отвръща, както може. Не мога да споделя за някой конкретен случай, защото съм много разстроена в момента, но той ми помага. Това е така.

- Бяхте споделили преди време, че в разговор с Вера Кочовска, тя е казала, че Андрей ще си отиде рано от този свят...
- Да...

тя му беше казала, че двамата с нея ще си отидат един след друг

И наистина стана така! Първо си отиде Андрей, а малко след това си отиде и Вера. Беше му казала също така, че той е прероденият Яворов (Пейо Яворов, б.а.). Андрей вярваше на всяка една дума, чута от Вера Кочовска. Беше потресен от чутото, но вярваше до последно в него. И то... за жалост... се случи точно по този начин. Когато се върна от тази среща, помня, че беше наистина много разстроен. Не посмя да ми каже всичко - частта, че ще си отиде рано от този свят. Беше го споделил само на съпругата си.

Разговорът с Вера Кочовска действително ужасява Андрей Баташов. И след него актьорът остава почти безмълвен за известно време - б.а.

- Знаете ли, малко преди Андрей да си отиде от този свят, с него разговаряхме за живота в едно интервю. Попитах го дали се страхува от нещо и отговорът му беше: „Не, не ме е страх от нищо, защото има кой да ме пази” (посочвайки с пръст към небето)...
- Да... да... Това е. Бил е искрен, бил е себе си с вас. Андрей беше отдаден на духовния смисъл в живота. Нещо, което много хора го нямат. С това се открояваше, не беше като останалите. Вярваше, знаеше, че Господ бди над него. Че го пази. И ето, че и сега е така...

- На помена за Андрей в църквата тази година имаше някои негови колеги и приятели, но и много липсваха... Защо се случва така, че когато стойностен човек си отиде, някои от тези, които приживе са се имали за негови „истински приятели или колеги”, сякаш го забравят?
- То не беше панихида, а беше заупокойна молитва, защото на две години не се прави панихида. Дойдоха най-близките му приятели. Имаше над 50 човека. Истината е, че да - някои негови колеги липсваха, но молитвата бе в събота (24 ноември, б.а.) и са дошли тези, които са могли да дойдат. Може би някои не са имали възможност, но имаше много хора. Дойдоха, уважиха го.

- Преди около година певецът Георги Христов сподели, че Андрей си е отишъл заради обидата в душата си. Заради всичкото възмущение, което не е могъл да победи в себе си...
- Жоро Христов също е такъв човек и може би точно заради това е усетил и Андрей така. Той също се възмущава. С Андрей са еднакъв тип хора.

Обичаха се много

бяха много добри приятели. И е факт, че на поклонението на Андрей в Народния театър, когато влезе Жоро Христов, звучеше точно неговата песен... „...може да имам малко приятели...”. Мисля, че не е случайно.

- „...стигат ми двама-трима...”
- Точно така. Тази песен! Вероятно Жоро Христов е припознавал в Андрей нещо от себе си. Светоглед, нагласи, мислене...

- Таеше ли обида в душата си Андрей Баташов заради хората, които по един или друг начин във времето са петнили името му?
- Е, за жалост е така – има такива хора. За жалост... завистта българска е голяма. Андрей беше много чувствителен човек. Обиждаха го много неща. Например, когато беше в парламента... Беше депутат, стана такъв, защото искаше да направи нещо добро за културата. Аз знаех, че това не е неговото поприще, но той ми каза: „Мамо, аз искам да направя нещо за българската култура. Затова влязох в парламента...”. Затова се бореше. Но, бидейки в парламента, на него му свалиха три спектакъла! Не съм го споделяла досега... Тежко ми е и в този момент да го направя. Бяха му свалени последователно три спектакъла, казвайки, че един депутат не може да играе „секс с три хикса”. Свалиха едно представление. Свалиха второ. Свалиха трето. Разбира се, ако вие, аз или който и да е било се поставим на негово място, как няма да почувстваме обида... Обидата е огромна в такъв момент. Нещо неописуемо за един актьор! Той винаги се е отнасял с хората, както трябва. Имал е уважение... Даже е споделял с мен: „Аз, от това си място, като депутат, можех да ги извикам и да им поискам обяснение, но... не го направих”.

Преглъщаше тихо всичко. Обида след обида

- А може би пък, ако се беше осмелил да го направи, щяха да лъснат много срамни постъпки, много евтини души...
- Силни, но определения точни давате... Но, знаете ли, аз не знам доколко тези хора наистина биха могли и да разберат една такава постъпка. Тяхната душевност е ограничена, за да могат дори да разберат, да си дадат сметка какво правят. Какво да ви кажа... жалко.

- Г-жо Баташова, деликатна е ситуацията и с онова, което във времето досега се е писало за Боряна – последната жена в живота на Андрей. Всичките тези обвинения, определения, словесни присъди... вероятно по-слаб човек нямаше да ги понесе?
- Ох... ами... всеки да го изживява, както иска. Както може. Тя... не искам да бъда неин критик, но мисля, че Боряна допринесе също много за неговия срив. От емоционална, ако щеше от битова гледна точка... но това са много лични неща. И Андрей никога не е искал личният му живот да излиза на показ. Боряна си е Боряна. Нека тя да живее така, както желае.

Нека страда, както може. Ако може да страда

Но аз не желая да... за нея нищо лошо не мога да кажа.

През есента на 2008-а, едва няколко месеца след запознанството с красивата, близо 20 години по-млада от него Боряна, актьорът се венчава за нея на тайна церемония в църквата в Царска Бистрица, б.а.

- Простили ли сте й... като майка?
- Какво да й прощавам? Нека тя сама си прости. Аз нямам какво да прощавам. Нямам...

- Вярвате ли, че Боряна бе голямата любов на Андрей?
- Мисля си, че само него можем да попитаме коя му е била голямата любов. Андрей много обичаше. Много силно. Вярвайте ми - на толкова години съм, че да ви кажа, че той беше моногамен мъж! Той не беше човекът пеперудка, какъвто можеше да бъде, заради визията, заради положението и професионалната си кариера. Можеше, но никога не стана!

Но коя е била голямата му любов, само той може да каже.

Аз, разбира се знам...

знам неговите емоционални преживявания, но никога няма да ги кажа. Заради него...

- Разбирам ви, те са си само за вас. Андрей обичаше ли да споделя с вас? Не само като към майка, но и като към приятел...
- Ооо, винаги! Ние с него имахме много силна връзка. Винаги всичко е споделял с мен. Абсолютно! И в професионален, и в личен план. Той си споделяше всичко. Беше открит и се интересуваше от мнението ми. От малък той беше с мен и си остана докрай... (разплаква се, б.а.)... С Андрей имахме невероятна връзка.

- Има една такава мисъл - че всеки един човек идва на тази земя с определена мисия и може би той е успял да изпълни своята, преди да си отиде...
- Така е, хората имат мисии. Мисията на Андрей беше да бъде учител. Учител! Той учеше всички. Включително и мен. Научил ме е на много, на много неща... Може да ви звучи нереално, но е така. Не съм споделяла тези неща, но усещам във вас човек, на когото мога да споделя.

- Мислите ли, че сега духът на Андрей е спокоен? Той си тръгна с огорчение в душата заради театъра и всичко, което се случва или не се случва в него...
- Сигурно е спокоен, но може би е останало до някаква степен и огорчението. Знаете ли, аз си мисля, че може би

Андрей повлече след себе си много стойностни личности...

Отидоха си такива колоси на българския театър. Не знам... дано са заедно там и да правят хубав театър. Дано са заедно...

- Ходите ли още на театър?
- Не съм ходила. Не мога да отида. Не мога да престъпя...

- Когато се чухме, за да уговорим срещата ни, ми споменахте, че ходите на работа. Това, предполагам, ви помага по някакъв начин да се съхраните, ангажира вниманието ви?
- Да - ако остана вкъщи, трябва да полудея. Работя, защото имам нужда от тази работа – и емоционална, и всякаква. Опитвам се да съхраня себе си, доколкото това изобщо е възможно...

- Има ли кой да ви помага сега?
- Да, да... Помагат ми брат ми, приятели на Андрей. Приятели, които много го обичат. Племенникът ми също. Не са ме забравили, само че аз не знам как се справям без Андрей...

- Може би племенникът ви ще продължи посоката на сцената, начертана от Андрей?
- Не... ние в рода си нямаме актьори. На Андрей това му беше ученическата мечта. И той я сбъдна. И всичко, каквото е постигнал, го е постигнал съвсем сам. Без ничия протекция. Без ничия помощ. Самичък. Първата година не го приеха във ВИТИЗ, защото трябваше да отиде войник. Отиде войник и на мен ми казаха, че... „абе, спокойно, той ще се откаже”. Но малкото време, в което го пускаха в отпуска, той непрекъснато се занимаваше с театър. И ми казваше: „Ти разбираш ли, аз като погледна ВИТИЗ или вляза в театъра, и ми замирише на сцена, целият потрепервам”... На втората година, след като отслужи, той беше пръв в списъка от над 3000 кандидата.

- Може би не е случаен и фактът, че Андрей Баташов беше рицар на Ордена на тамплиерите...
- Андрей беше силно вярващ човек. Не беше религиозен, но беше вярващ. А Ордена на тамплиерите е тръгнал именно от вярата. От силната вяра. А вярата за Андрей беше всичко.

- Споменахме мимоходом за бащата на Андрей. Двамата приличат ли си по нещо?
- Знаете ли... да. Много си приличат двамата. Даже по начина, по който отваряха вратата - беше абсолютно един и същ. И баща му беше хубав човек, но Андрей, ако говорим чисто визуално, беше много по-хубав от него. Но тук по-скоро аз не говоря за външност, а за душевност. Баща му беше много духовен човек. И Андрей продължи това. И може би и от баща си, и от мен, е взел тази емоционалност. И тази душевност... Андрей ни надрасна и двамата!

- Трябва да сте много горда с него! И аз вярвам, че там, където се намира той сега, стремежът му е да ви прави щастлива...
- Ох, благодаря ви сърдечно. Не знам... Просто не мога, не мога да не плача. Твърде много ме боли. Разбирам това, което казвате, но ми е невъзможно сякаш... Той от мен няма да си отиде никога. И ние, да даде Господ, ще се срещнем Горе, но аз искам да паметта му да бъде жива.

Жива!

И хората, които ни заобикалят, да го помнят. Нищо друго. Защото помня Андрей как се възмущаваше. Казваше ми: „Разбираш ли, мамо, студенти във ВИТИЗ не знаят кой е Апостол Карамитев!”. За него той беше кумир! Затова говоря... Тези хора, които са дали толкова много, трябва да живеят... И Наум Шопов, и Велко Кънев, които си отидоха след Андрей, и т.н. Толкова хора си отидоха!... Ние, българите, като че ли нямаме памет! Разбирате ли?!...

Едно интервю на Анелия ПОПОВА

ДОСИЕ:

Андрей Баташов е роден на 10 септември 1965 година във Волгоград, Русия. Актьорът е наследник на известна руска фамилия, произвеждала и доставяла стомана на царския двор от времето на Петър Първи до края на династията Романови. Друг интересен факт от живота му е, че е рицар на Ордена на тамплиерите. Редом с артистичната си кариера за кратко бе и политик. Андрей Баташов има над 40 роли в театъра и киното и многобройни участия в различни български и чужди кинопродукции. Като режисьор е поставял постановките "Ритъм", "360 градуса", "SEXXX" и "Разбираш ли ме правилно". През 2007 г. поставя 500-я юбилеен спектакъл на постановката "Секс, наркотици и рокендрол", която бе на сцената повече от 15 години. В края на септември 2010 г. на сцената на Театър 199 се състоя премиерата на четвъртия моноспектакъл на Андрей Баташов по текст на Ерик Богосян - "Влез в час!" - след "Секс, наркотици и рокендрол" (1993), "С глава в стената" (1994) и "На живо" (1997). Месец по-късно - на 6 ноември 2010 г., актьорът бе приет в кома в столична болница, където за кратко се подобри, но след това отново се влоши. На 22 ноември бе преместен за лечение във Военномедицинска академия, но на 29 ноември 2010 г. умира от полиорганна недостатъчност, получена в следствие на цироза и сепсис.

http://www.blitz.bg

Сходни връзки
http://www.blitz.bg Още от Интервюта

Теодора Баташова: Боряна допринесе много за срива на Андрей | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats