Забележете въпреки, че българите са признато най-бед...ни, голяма част от стоките и услугите са с по-високи цени от средноевропейските. За да оцеляват, те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд, при масово погазване на всякакви трудови норми, без да смеят да се оплакват, без да смеят да си потърсят правата. Техните синдикални лидери, ако могат вобще да се нарекат така, ще видите сред редиците на управляващите, окичени с най-високите държавни отличия, но не и сред работниците, не и на площадите, не и в първите редици на протестите, защото протести няма. И ние като гръцки граждани, свикнали да търсим и отстояваме правата си задаваме въпроса, как е възможно това? Как при този стандарт на живот, при тези условия на труд, при това нагло и безочливо отношение към тях, как те стоят тихо и безропотно? Отговора е един – те са бедни, толкова бедни, че дори и един ден да не са на работа, а да излязат на протест, това ще бъде пагубно за тяхното оцеляване. Те няма да успеят да си платят сметките, или да си купят храна, или необходими лекарства, или дрешки за децата. Да, те са толкова бедни, че ходят болни на работа, че по скоро биха умрели на работното си място, отколкото да си вземат почивка нужна на всеки жив организъм. За тях няма почивка, заробени веднъж от банките, втори път от работодателите си и трети път от политиците си, те са изгубили всяка надежда и живеят ден за ден в постоянен страх и стрес да не изгубят работата си, надника си, да не се разболеят.