своеобразният бунт на днешния обикновен и нормално мислещ "редови" човек срещу агресията, омразата, насилието - не само като конкретни прояви в бита ни, а и като теми, залегнали в изкуството. Може би именно защото напоследък ни омръзна да гледаме родни сериали, в които главни персонажи са мутри, мутреси, дрогирани тийнейджъри, подземни босове и т. н., свикнали да решават нещата само и единствено от позицията на силата. Не че през това смутно време не мина и българският уникален преход. Не, той, нашият преход, още е приключил, както се казва. В сборника си разкази "Обич" Бербенков съзнателно бяга от тези преекспонирани в последно време теми. В тези разкази няма да открием като герои силните на деня, корумпираните политици, големите играчи с големите пари. Вместо това авторът улавя наглед най-обикновени случки от бита на обикновения човек, разказва ги кратко и леко, "фотографира" ги като че ли на мига, в който се случват. Как и доколко сам авторът е персонаж в тези събития, само той си знае. Само читателят пък преценява какво точно се случва и защо. Затова и афоризмът, с който започнахме тези бележки върху книгата, е може би нетърсено послание именно към подобен род изкуство - Бербенков не хвърля прах в очите на хората с измислени сълзливи истории, с мелодрами и екшъни, защото така рискува да не го забележат в масата. Разказите му въвеждат в един свят на добро и човешко, на истинско и истинно, на взаимоотношения малко позабравени, малко патриархални като че ли, но за сметка на това много ценностни - с обичта, с тъгата по раздялата, с болката от несбъднатата мечта, с радостната чиста детска усмивка, все неща, за които около нас все по-внимателно трябва да се вглеждаме, ако искаме да ги открием. Героите му са обикновени хора - той, разбира се, не пропуска да въвлече в сюжета една любима тематика, морската, която той самият е докоснал в живота и която познава отлично. И макар да са различни тези житейски случки, в крайна сметка именно обичта е онова, което ги свързва. Първо, защото сам авторът рисува с обич своите герои и второ, защото персонажите, които оживяват изпод перото му, без да натрапват чувствата и емоциите си, разкриват чистите човешки отношения, в които обичта е и нежност, и вярност, и болка понякога, и щастие. А нали тези чувства са началото и безкраят?...

Георги Бербенков е роден на 17 май 1941 година в Добрич. Завършил е ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", случил е във Военноморския флот. Преди "Обич" е издал книгите "Изтървани мисли" /1983/, "Мисли" /1992/, "Малшанс" /1993/, Вицове" /2006/, "Открадната любов" /2007/, "Афоризми за туй и онуй" /2008/, "Любов в трамвая" /2009/, "Римувани усмивки" /2010/, "Остроумия" /2011/. Пише предимно афоризми, епиграми и анекдоти. Лауреат в конкурса "Южна пролет". Превежда е на полски, македонски, руски, сръбски и украински.