КОЛЕДНА ПИТКА

Коледната питка ме гледа игриво и сякаш ми казва, че няма да намеря късметчето. Все се шегува с мен.

Понякога нарочно, ей така, когато никой не я гледа, се завърта като кормило на автомобил и наглася парченцето с късмет "мързел" пред мен. Но аз и знам номерата и затова никога не избирам парчето пред мен. Тя се ядосва и се надува толкова много. Не се досеща, че така става още по-голяма и по-вкусна.

Ако някой каже, че е леко недопечена, тя почервенява от яд и придобива един червеникавокафяв цвят на коричката. Така изглежда още по-вкусно.
При приготвянето баба все казва на печката да внимава с тена на питката. Тя понякога си прави оглушки, но когато питката запищи, че изгаря, всички се сещаме за номерата на печката.
После пък, когато я слагаме в по-голяма тава, тя предупреждава тавата да не я сплесква, защото е питка, а не кюфте... Накрая казва на вятъра да не духа твърде силно, за да не и развали прическата.
Така отначало тя командори всички, но после им оставя по едно парче от себе си - заради духа на Коледа.

Мярия-Луиза Маринова – VI клас, СОУ ”П. Р. Славейков”, проект „УСПЕХ” на МОМН, ръководител Генка Петрова