НОВОГОДИШНА НАЗДРАВИЦА
Стихотворение от Драгни ДРАГНЕВ
Да бъде пълна със живот и здраве,
да носи радост и кураж голям…
Човекът с труд и песен да прослави
България – земята като храм…
В началото над зимните полета
небето да постила шепи сняг
и слънце да сънуват и да светят
нивя с листенцата надежди пак…
Напролет с тихи стъпки да навлиза
спокоен, нежен вятър – виж го ти! –
сред младите пшеници в синя риза,
в дъха му стрък зелен да нацъфти…
Жътварят горд на лятото в простора
да вдига златни снопове жита
и да нахрани всички гладни хора –
с усмивка той да стопли сам света…
И есента да тръгне помежду ни,
забрадка пъстра да размаха вред,
със зряла ябълка да ни целуне,
в браздата на орачите да спре…
Отново зимен празник да изгрее,
декември щом се спусне на шейна…
Червено вино с песен да се лее…
Небето да изсипва радост в нас…