Причини за инциденти

Почти всички фатално завършили инциденти, помрачили удоволствието от ловната слука, са станали със забранени патрони. Най-често смъртоносното нараняване е от една сачма, която попада в някоя артерия, и кръвта бързо изтича. Затова и покосените не могат да бъдат спасени. Изключение е последният смъртен случай, този от Тетевенския Балкан, когато интелигентен, опитен ловец, докато се е придвижвал към ловната хижа, е ходил със заредена карабина, произведе неволен изстрел и уби братовчед си.

„Всички смъртни случаи до един са плод на слаба дисциплина в колективите – напускане на местата на пусиите, слизане в сектора за стрелба на гонката - с каква цел не е ясно, защото вече не са живи, за да дадат обяснение“, категоричен е шефът на БЛРС Иван Петков. Според него е тревежон фактът, че жертви или причина за инцидентите не са млади ловци, а хора със стаж над три години.

„Изкупуват“ сачмите с бранекета

От БЛРС обмислят и промени в закона, които да задължат притежатели на забранени боеприпаси да ги предадат. Срещу тях те ще получат ловни куршуми. Ще бъде въведена и пълна забрана за продажбата им, каквато има от години в Румъния и в цяла Европа. Петков признава, че тази промяна в закона за лова не е свършила своята работа. И прави безсмислени другите иначе адекватни промени - за използването на светлоотразителни жилетки и шапки и забрана за употреба на алкохол. Разчитало се, че забраната за лов с опасни патрони изведнъж ще спре употребата им.

Българинът обаче по традиция гледа, като има закон, да го заобиколи. Отделно е старателен нищо да не отива зян. Прави го и с патроните. Има и ловци, които са свикнали и знаят, че като изстрелят 9-10 сачми с един патрон, все една ще попадне в целта. Гарантиран улов. Без да си дава сметка, че като уцели, не е ясно точно какво ще падне. Това обикновено са не добре подготвените и недисциплинирани авджии, признава председателят на организацията, в която членуват 134 ловни дружества със 118 хиляди български ловци.

За да се реши този въпрос, трябва да се промени отново законът за лова. А защо не и да се създаде изцяло нова законова рамка. От ловното сдружение смятат, че приетият през 2000 г. и променян 22 пъти досега закон е изчерпан.

Опресняване на уменията за безопасен лов

След като в ловните форуми започна да се обсъжда идеята да бъдат въведени опреснителни стрелкови курсове за ловците, попитахме има ли такива изисквания в закона и дали за целта има достатъчно стрелбища. Оказа се, че няма официални изисквания за проверка на стрелковите умения на ловците преди сезона. Има обаче традиция - сдруженията, които имат необходимата база, и сега правят проверочни стрелби, макар законът да не ги задължава. Най-добрите стрелбища са на ловните сдружения, които членуват и във федерацията по ловна стрелба. Модерни комплекси има в Плевен, Асеновград, Пловдив, Варна, Попово и Дупница. В Дупница дори може да се стреля на три стрелбища.

Бранекето е опасно до километър Сачмите 13/0 и 14/0, с които досега предимно се ловуваше на едър дивеч, са способни да наранят човек до 800-900 метра, сочат балистичните им характеристики. Основният проблем при тях е, че образуват сноп, който след 100-150 м достига 20-30 м диаметър. Бранекетата могат да причинят сериозни наранявания и след километър. При неточен изстрел най-опасен остава куршумът на ловната карабина. Заимстван от бойните си събратя, с малка маса и изтласкван от огромен барутен заряд, той може да убие човек до 3-4 километра. Нонка Матова, олимпийски шампион по стрелба: Агресията е основната причина Инцидентите зачестиха, защото в лова навлязоха много непрофесионалисти. Ловът е нещо средно между спорт и обществена дейност. Той има за принцип не толкова убиването на животни, а по-скоро грижата за тях и средата, в която живеят. Основната цел на дружинките и на всеки един ловец е защитаването на популацията на дивеча, грижата за природата в нейния естествен вид. Целта на лова е общуването между хората и създаване на приятелски отношения. За съжаление тези принципи много слабо се спазват днес. Ние сме страна, в която през последните години зачестиха рестрикциите, за разлика от другите членки на ЕС. Там на първо място е превенцията - да похвалиш другия, да му окажеш съдействие, да излезе на преден план доброто в него. А ние живеем в общество, което е изпълнено с глоби, с натиск и с различни мерки от негативен характер. Ловът и спортът са доброволни занимания - или го носиш в сърцето си и го правиш, или не. Ловът е много старо занимание, не е необходимо никой да задължава някого. Рестрикциите няма да доведат до позитив. Оставете нарушенията в мерките за безопасност, тук става дума за нарушение в мисленето на хората. Много зачести агресията в последно време. А когато човек няма самоконтрол и самодисциплина, няма как да му се помогне. Ако някой трябва да действа, това са ловните съюзи. Те трябва да кажат своята тежка дума. А не някой да си осмисля всекидневието, като си прави пиар с черна хроника. Ловът е приоритет на гражданското общество, а никой дори не е питал ловните дружинки какво мислят за ловната безопасност. Прокурор Росен Димов, член на Ловния съвет: Правилата са добри, няма кой да ги спазва Зачестилите трагедии по време на лов се дължат най-вече на разхайтеността на една част от ловците, които не желаят да спазват каквито и да е правила. Мерките, които съществуват в момента - забраната за употреба на алкохол и задължителното носене на ярки облекла - са достатъчни. Инциденти могат да станат както с гладкоцевни, така и с нарезни ловни пушки. Едрите сачми са по-опасни от куршума или бранекето, защото те се разпръскват в голям диаметър, а и рикушират по-лесно. Каквито и забрани да въвеждаме, ако няма контрол и строги санцкии, нищо добро няма да се случи. Нашата народопсихология е такава - да не уважаваме забраните. Контролът на първо място трябва да се осъществява от вътрешните контролни органи на двата ловни съюза. Не може да се разчита само на държавата. Те събират достатъчно членски внос и могат да си позволят да създадат действаща вътрешна охрана, а не тя да остава само на книга. Не е необходимо да бъде въвеждана допълнителна стрелкова подготовка при ловците. Спазването на правилата гарантира безопасност. Така че въвеждането на подобни задължителни опреснителни курсове ще доведе единствено до поредното правило, което най малкото ще се заобикаля. Ако се направи анализ на ловните инциденти, те не стават, защото някой се е целил в животно, а е улучил колега, без да иска. Инцидентите стават, когато се стреля по шумящи храсталаци, а не по ясна цел. Ако ние ловците не се пазим, няма кой да ни пази. И вицепрезидент на САЩ сгафи Американският вицепрезидент Дик Чейни (2001-2009) за малко не уби човек по време на лов на 11 февруари 2006 г. Чейни бил на лов за пъдпъдъци в Тексас и без да иска, простреля със сачми свой приятел - 78-годишния юрист от Остин Хари Уитингтън. Адвокатът бе ранен в дясната буза, врата и гърдите, като веднага е бил хоспитализиран. За щастие инцидентът няма фатален резултат. Впоследствие и Чейни, и Уитингтън заявяват, че става въпрос за нещастен случай. Всичко това води до намаляване на популярността на вицепрезидента, а също така и до публични подигравки и шеги към Дик Чейни. Глупостта като смъртна присъда Йото ПАЦОВ Не е лошо да помним, че глупостта обитава у всички нас и въобще не й пука от нашето самочувствие, образование, обществено положение, житейски успехи. Един депутат седна с карабина между колената си в луксозния си автомобил и когато реши да провери дали оръжието е на предпазител, пушката гръмна. За щастие куршумът остави само акуратна дупчица в покрива, а не пръсна главата на някой от нас - само ушите ни пищяха седмица след това, за да запомним, че с такива кретени на лов се не ходи. Един собственик на винарска изба реши да пробва новия си нож, отсече клонче и започна да го дялка, както си вървим. Но клончето влезе в спусъка, чифтето гръмна и сега, за да чуе какво му говорят, обръща към събеседника дясното си ухо, защото с лявото вече не чува. Куче бутна пушката на друг пишман ловец, иначе уважаван общински съветник, тя гръмна и обели кората на джанка на метър от поседналите между две пусии ловци. Друг такъв, само че от строителния бизнес, пак да проверява предпазителя си, издъни с дуплет раницата на другаря си пред краката му. И т.н., и т.н. Да не споменавам за падналите жертви през последните седмици - един тръгнал да дири акъла си срещу гоначите в гъст елшак и срещнал смъртта си, друг също напуснал пусията си и получил сачма в корема, трети тръгнал срещу групата ловци по време на лов на яребици и сачма му извадила окото, друг паднал от изстрел когато догонвал другарите си... Казано е - който се пази, и Бог го пази. Куршумът не се връща. Животът също. (в. Преса, печатно издание, брой от 355 от 05 януари 2013) http://www.pressadaily.bg