изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 13:25 EET
Жените в живота на Ботев    
Общество На 06.01. се навършват 165 години от рождението на поета революционер

Кои са жените, изиграли роля в живота на Христо Ботев? Знае ли се кое е „първото либе“ в краткия му 28-годишен живот? За това историята мълчи, официални факти почти липсват, но пък легендите говорят.

Майката

Най-важната жена, оказала огромна роля в развитието на поета, е майка му Иванка Стайкова, красива и снажна калоферка, съхранила в паметта си стотици народни песни. Била известна със своята гордост и силен дух. От духовната връзка между сина и майката се ражда по-късно един от най-богатите и вълнуващи образи на майката довереница на бореца за свобода в поезията ни. От нея Ботев е наследил и едно живо артистично качество - дарбата да пее.

Иванка свързва живота си с най-учения и уважаван мъж в Калофер - даскал Ботьо Петков. Бракът им продължава двадесет и три години до смъртта му - 29 август 1869 г. Запазено е писмо на Ботьо Петков, в което той споделя с приятел радостта от брака си: „Аз съм благополучен и щастлив, защото взех една българка, която нищо друго не знае, освен да ме люби смирено и да ме слуша. У мен сиромашия до колене, но съм щастлив…“ Прекрасното чувство се затвърждава, когато в дома му девет пъти се залюлява люлката, а първородният им син е Христо.

Съпругата

Любовта между Венета и Христо Ботев е сред най-красивите и тъжни приказки в нашата история. Взаимоотношенията им са изправени пред различни външни конфликти - неодобрение, неприемане и накрая... смъртта на Ботев. Съдбата на жената до революционера е изключително интересна.

Венета е родена през 1847 г. във Велико Търново и е дъщеря на заможния търговец Стоян Везирев. Омъжена от баща си за богат търновски сарафин, тя се чувства задушена в брака от пренебрежителното отношение на съпруга си. Дълго време у младата жена се борят различни чувства, желае раздяла, но патриархалният дух, в който е възпитана, я призовава да търпи. Синът й Димитър е само на три години, когато Венета взема дръзкото за онези времена решение - развод. Не могат да го приемат нито семейството й, нито обществото. Изходът е само един - заминава с малкия за Букурещ, а човекът, който й помага, е букурещкият владика и неин вуйчо - Панарет Рашев.

Точно там в Румъния след четири години Венета среща Христо Ботев, който току-що е започнал работа като учител в българското училище. Семейството на владиката много добре познава името на българския хъш тогава покрай участието му в различни вестници - „Тъпан“, „Будилник“, „Независимост“, издавани от българските революционери в Букурещ. Неведнъж владиката е бил герой на статиите в тези вестници и неведнъж техен автор се е оказвал самият Ботев.

За това как протичат първите срещи на Венета и Ботев съществуват само легенди, коя от коя по-красиви и романтични - за искрата на любовта от пръв поглед, за това как Христо направил всичко възможно, за да спечели младата жена... На Венета й се налага отново да направи труден избор - охолния живот в дома на владиката или любовта с младия хъш. И чувствата пак побеждават.

Венета Ботева с децата си Димитър и Иванка

Любовта й с Ботев обаче се оказва неразбрана от околните. Близките на Венета критикуват решението й да избере бедността пред добре уредения живот. А познатите на Ботев, все хъшове и революционери, трудно приемат жена от богатите среди и още повече - племенница на владиката. Духовникът не може да приеме Ботев и се опитва да забрани на Венета да се среща с него. Когато Ботев научава това, й казва: „Иди си вземи Димитър и тръгвай с мен още сега!“. И Венета тръгва.

Любовта им е увенчана с бракосъчетание, скрепено с думата на Ботев - според него тя тежи повече от църковния обред. Така богаташката дъщеря заживява с революционера, без да получат благословия от Бога и владиката.

Докато Христо Ботев организира преминаването на четата през Дунава, жена му Венета очаква дете. Малко след като се ражда дъщеря им Иванка, Ботев заминава. И в последния момент той не събира сили да й каже къде отива. Вече на кораба „Радецки“ й пише писмо, но пак не казва, че пътува за България. Венета остава да чака мъжа си да се завърне от посещение в Браила и Галац, но вместо това получава ужасната вест за неговата смърт.

Тогава за Венета започват дни на мъка и бедност. В писмо до приятелите си от парахода Ботев ги моли да се грижат за семейството му, което остава в Букурещ, но тези грижи се оказват недостатъчни. След Освобождението през 1878-а тя решава да се върне в Търново. Оказва се, че търновци още не могат да й простят нито развода, нито детето от мъж, с когото няма сключен брак. На жената на Ботев се налага да издържа дъщеря си като прислужница в чужди къщи.

Близките на Христо Ботев изпадат в тежко материално положение. Майка му Иванка и неговата съпруга Венета едва свързват двата края. Дневниците на Народното събрание пазят молби поотделно от двете жени, които се надяват, че приетият през 1880 г. „Закон за подобряване положението на бедните поборници и опълченци“ ще облекчи живота им. След този закон 7 години никой не се сеща за най-близките на поета.

През 1887 г. министър-председателят Стефан Стамболов прави жест и се заема да разреши положително молбата за пенсия на Иванка Ботева. На едно правителствено заседание той крещи пред всички, че ако не е бил този „вагабонтин“ Ботев, сегашните „благовъзпитани господа“ е нямало да живеят в столицата и да подписват „именцето си в няколко платежни ведомства“. Така под прошението на баба Ботьовица Стамболов се е подписал: „Прието! 1200 лева годишна пенсия!“ Така, вместо 900 лева, колкото предлагала пенсионната комисия, депутатите утвърждават една прилична сума.

През следващите години същата комисия обаче непрекъснато се захваща с парите, които получава Иванка Ботева. Мнението на финансистите варира от това, че пенсията е голяма, до това, че една стара жена няма никакви харчове. Заради тези забележки пенсията на Ботевата майка не била намалена, а изцяло отнета. През 1896 г. тя остава без парична подкрепа от държавата цели три години. След дълго умуване комисията отпуска 50 лв. помощ на старата жена. През 1905 г. баба Ботьовица отново пише прошение за повече пари, но то остава без отклик. В напреднала възраст достойната българка се отказва от скромната сума и е прибрана в дома на сина си Кирил.

Същата участ застига и Венета Ботева. След настоятелни молби държавата й отпуска твърде скромната пенсия от 30 лева. Съпругата на великия българин не може да преглътне обидата и отказва дори тази сума. Благодарение на парите, които отпуска вуйчо й, букурещкият владика, тя успява да даде добро образование на момичето си в Швейцария.

08.01.1906г., венчавката на Иванка и д-р Стоян Христов.

Дъщерята

Голямата трагедия за Венета настъпва, когато съвсем изненадващо умира дъщеря й Иванка. Това се случва същата година, в която тя се омъжва за банковия ревизор Стоян Христов, приятел на заварения й брат Димитър Рашев. Венчавката им е на 8 януари 1906 г. по Коледа в търновския храм „Св. Богородица“. За сватбеното тържество от София пристигат чичо й генерал Кирил Ботев, братът Димитър и съпругата му, много приятели.

В своя съпруг дъщерята на Ботев вижда човека, с когото ще осъществи мечтата си - с нейно участие да бъдат отпечатани произведенията на великия й баща в едно луксозно издание. Стоян Христов се включва в подетото дело и в началото на септември двамата заминават за София, където започват усилена работа. Работата напредвала, но в края на октомври 1906 г. Иванка се чувства зле - обажда се старо заболяване на гърлото. За лечението са подсигурени едни от най-добрите лекари в столицата. Според д-р Сарафов диагнозата е гнойна ангина с оток на дясната сливица и увеличени лимфни възли на шията. Лечението - незабавна операция. Тя обаче има фатален край.

Свидетели разказват как сутринта на 9 ноември 1906-а в салона на софийската жп гара влиза достолепна около 60-годишна дама в траур. Малцината транспортни служители не разпознават в нея Венета Ботева, вдовицата на поета революционер Христо Ботев. Тя внася на гишето за парични преводи 400 лева и наема санитарен вагон. С него трябва да превози до Търново ковчега с мъртвото тяло на единствената си дъщеря Иванка, починала два дни по-рано. Неочакваната й загуба покрусява цяла България, но предизвиква редица въпроси, някои от които остават неизяснени докрай. След смъртта й плъзват слухове, че тя е починала следствие на неуспешна хирургическа намеса. Венета отправя упреци, че дъщеря й не е гледана внимателно, следват взаимни нападки сред лекарското съсловие, които прерастват в скандал. Опечалената майка се опитва да се добере до истината за смъртта на Иванка, но отказва да бъде направена ексхумация на трупа на дъщеря й.

До края на живота си тя страда, продължава да се грижи за най-близките си и да носи непрекъснато със себе си онова последно писмо на Ботев до нея от кораба „Радецки“ - „...после Отечеството си съм обичал най-много тебе...“ Умира след мозъчен кръвоизлив на 27.02.1919г. Тя издъхва в ръцете на сина си Димитър, давайки му скъпото прощално писмо на Ботев от ''Радецки''. Последните и думи са: ''Писмото да се запази за вечни времена за българския народ.''

Снимки - Архив на Венета Рашева - Божинова


Кое е първото либе на поета?

Историци и изследователи на живота на Христо Ботев още спорят коя е била първата любов на поета. За сърдечните му увлечения се знае твърде малко, но за негово първо либе се споменават три хубавици - две сестри от Карлово и една учителка от Калофер.

Интересни са сведенията, в които се преплитат съдбите на сестрите Елисавета и Мария Горанови. „Двете са част от един от най-знаменитите български родове - Пулиеви, гръбнакът на възрожденската ни интелигенция“, разказва историкът Румен Манов. Самите те са родственици на Ботев, а по бащина линия са свързани с братята Евлоги и Христо Георгиеви. И двете дъщери на Иван Пулиев Горанов са необикновено красиви. Те учат в Прага, където имат досег до целия просветен тамошен елит.

Не са ясни всички подробности около срещите на двете сестри с Ботев. Повечето историци намират, че Мария Горанова може би е първата тайна любов на поета. Под стихотворението му „До моето първо либе“ пише, че е „посветено на г-ца М. Г-ва“.Твърди се, че и „Ней“, и „Пристанала“ също са написани за красивата карловка. И точно това дава основание на някои биографи като М. Димитров и др. да смятат, че Мина - така й казвали близките, е първото либе на поета. Захарий Стоянов споменава в биографичната си книга за Ботев: „Не е ясно коя е тази М. Г-ва“. Изследователят Борис Йоцов пък пише, че не е изключено вдъхновителката на тези стихове да е Елисавета, нея пък повечето наричали Ека. Основанията му за това твърдение са, че годините, в които е възможно Ботев да има по-близки контакти с вуйчовците на сестрите - Евлоги и Христо Георгиеви, са 1867-1868 в Галац. Точно тогава тя се намира в румънския град. Според Йоцов сестра й Мина в това време е още в Прага. Тези факти историкът ги знае от дъщерята на Елисавета - негова близка. От нея той научава, че майка й през целия живот си е водила дневник.

Историята обаче мълчи за първата среща на сестра й Мария и Ботев. Но откъслечни сведения сочат, че те са се виждали няколко пъти преди сватбата на хубавата карловка. За нея настоявал строгият й баща, с когото тя още след завръщането си от Прага е в обтегнати отношения. Дискретността в онази епоха е толкова голяма, че е доста трудно да се разбере за интимните увлечения на известните българи. И напълно логично те мълчат за срещите помежду си.

Любовта на Мина с големия поет всъщност се изразявала в няколко срещи, твърдят биографи. Някои гадаят, че е възможно бащата на Ботев - Ботьо Петков, да е бил неин учител, но никъде не е потвърдено. Посещавайки бащиния й дом, Ботев се сприятелява и с брат й Богдан, на когото пък посвещава стихотворението си „Борба“.

Прагматичният родител Иван Горанов веднага взема нещата в ръце и бърза да отдели Мария от „този нехранимайко“ - така наричал той Ботев, твърдят тогавашни изследователи.

„Всички тези откъслечни спомени и факти не дават точен отговор коя е вдъхновителката на любовните стихове на поета“, обяснява историкът Манов и уточнява, че липсват напълно достоверни факти за някаква по-сериозна интимност на сестрите Горанови с Ботев. Има обаче доста данни за живота им, след като всяка от тях се омъжва и създава семейство.

Баща им твърдо държал да ги задоми за богати българи, които да им дадат сигурност. Елисавета се венчава за търговеца Христо Димов Караминков, а Мария по настояване на баща си се омъжва за Петър Огнянов от Котел. Така тя осигурява живота си, но не и личното си щастие. Първият й син е Сава Огнянов - един от най-видните български актьори. Любопитен факт е, че два месеца преди раждането на Сава е родена дъщерята на Ботев Иванка. След години Сава и Иванка ще се харесат, но... само толкова.

Кандидатка за „първото либе“, „откраднало“ сърцето на революционера, е още една хубавица - калоферската учителка Парашкева Шушулова. Захарий Стоянов пише в книгата си за Ботев, че точно тя е голямата му любов и че на нея са посветени няколко от стихотворенията му. След това той признава, че може и да се е заблудил. Иначе няма равна на нея по развитие девойка в града. След като се завръща от Русия, Ботев неведнъж посещава женския манастир, където живеела Парашкева, и й дава книги, които дълго обсъждат. Несъмнено поетът е изпитвал симпатия към Парашкева и дори на едно публично изпитване на нейните ученички в общината той толкова дълго време я гледа, че първенците му правят забележка. „Не сте ми кехая на очите!“ отвърнал им той.

Известната общественичка Рада Попгугова, по мъж Киркович, също говори в спомените си, че по време на учителстването си в Калофер Ботев често се среща с приятелката й Шушулова. Парашкева й изпраща в Пловдив писмо, в което има стихотворение, „подарено или посветено ней от Ботева“, което за съжаление Рада изгубва.

Съществува още една хипотеза за сърдечна тръпка на Ботев - по време на престоя си в Одеса поетът е бил запленен от рускинята Евелина Хенрицовска и мислил да й посвети всичките си стихове. Подробности и данни за такава връзка обаче липсват.

Сестрите Елисавета...

... и Мария Пулиеви - Горанови

Снимки: Архив на Румен Манов

(в. Преса, печатно издание, брой от 355 от 05 януари 2013)

http://www.pressadaily.bg

 


Сходни връзки

Жените в живота на Ботев | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди