Димитър Шопов е собственик на „Левал” ЕООД. С животновъдство се занимава от 1986 година. Тогава е отглеждал трийсетина животни, а сега фермата му в село Житен е с 350 крави, предимно черно-шарено говедо. Председател е на Регионалната развъдна асоциация на млекопроизводителите и член на УС на националната асоциация

-      Г-н Шопов, как се ориентирахте към животновъдството?

-      Просто трябва да ти идва отвътре да се занимаваш с животновъдство, да се харесваш животните. Иначе толкова перипетии има, че, ако това липсва, не можеш да се занимаваш с животновъдство. Изпадали сме в много критични ситуации, включително и през тази година  - цените на фуражите скочиха двойно, увеличиха се цените на електроенергията, на горивата, на водата, а цените на млеката са наникъде.

-      Какви са животните във фермата?

-      Това са само крави и юници.  Мъжки телета не отглеждам, продавам ги. Надявам се тази година да започна да угоявам и телета. Разчитам, че нещата при тях ще се развият, защото в момента и техните цени не отговарят на европейските, както и субсидиите ни не могат да се сравняват със субсидиите на европейските ни колеги

-      Колко животни е достигала фермата през годините?

-      До 350, колкото са сега. Смятам, че това е максимумът. Нямам намерение да ги увеличавам, тъй като, ако една година нещата са добре, след това две години работим на загуба.  Затова не виждам защо да увеличаваме животните. Мисля, че напролет 30 на сто от животните в България ще бъдат изклани. Като председател на асоциацията контактувам с колегите. Зная, че много от тях не са се запасили с фуражи, което при сегашните цени е сериозен проблем. Считам, че и субсидиите малко са закъснели, тъй като фуражът се осигурява през лятото.

-      Работите ли по проекти?

-      В момента реализираме проект по т.нар Нитратна директива. Проектът е на стойност около 1 милион лева. В него е включено изграждането на торовместилища, цистерна, с която да се източва торта от тях и да се вкарва в полетата, един трактор и една фадрома за фермата.

-      Какви ще са ползите от това?

-      За мен - определено никакви, а за околната среда, тъй като тя няма да се замърсява. Изискването е само веднъж на шест месеца да се изхвърля торта на полето, а не постоянно и да навлиза в подпочвените води.

-      Работили ли сте по други проекти?

-      Имали сме и други проекти, но в момента се работи най-добре, тъй като, откакто е това правителство, сроковете се спазват.

-      Какво досега сте направили във фермата по проекти? Предполагам, че сте се включили и по предприсъединителни програми?

-      Три пъти съм участвал в различни програми с проекти. Те са били основно за закупуване на техника, доилни инсталации…  Смятах да кандидатствам за средства и за доилна зала, но финансирането засега е спряно. Надявам се за тази година да има осигурено финансиране, тъй като в противен случай много колеги няма да могат да се включат.

-      Колко души работят във фермата? Основно от селото ли са?

-      Във фермата работят 13 човека. Единствено управителят и лекарят пътуват, останалите са местни хора от селото. Това също е голям проблем, тъй като селата западат и недостигът от работната ръка става много сериозен. След 5-6 години ще стане много осезаем. Ще се налага да извозваме хора от Добрич, които да работят във фермата, тъй като 30 на сто от работниците предстои да се пенсионират, а на тяхно място няма млади хора от селото, които да поемат работата.

-      Семейството Ви участва ли в работата във фермата?

-      Да, както съпругата ми, така и синът ми. Съпругата ми се занимава с проектите, с банките, кредитите, а синът ми помага в земеделието и във фермата.

-      Собствена ли е базата на фермата?

-      Да, собствена е, тъй като в противен случай не може да се кандидатства по програмите.  Базата е бивши краварници, които съм купил от ТКЗС-то. Правили сме и допълнителни строежи.

-      Колко земя отглеждате?

-      Обработваме около 15 хиляди декара, както за фураж, така и за реализация на пазара. За животно се полагат по десет декара или продукцията от 3500 декара отива за изхранване на животните. Правихме няколко срещи в Министерството на земеделието и храните, с министъра, за да искаме с държавни и общински земи да се оземляват животновъди, защото има много, които нямат земя. Знаете, че при нас – в Добруджа, е много трудно да се наеме земя за арендуване, тъй като конкуренцията е огромна. Имаше някакви договорки за оземляване, но нещата така и останаха.

-      Какво е състоянието на сектора?

-      Секторът е в критично състояние - при тези цени на фуражите и ниските изкупни цени. До началото на ноември литър мляко се изкупуваше по 50-60 стотинки за литър. Сега малко се увеличи цената – от 60 до 70 ст/л, но пак не е достатъчно. Миналата година цените на тон концентриран фураж бяха  250 лева, а сега са над 400 лева за тон. Цените на горивата, на електроенергията, на водата, също скочиха. Минималната изкупна цена на млякото трябва да е 80 стотинки за литър, за да може да се реализира някаква печалба. В момента работим под себестойността.

-      Какви са вариантите за подкрепа на сектора, как могат да се увеличат изкупните цени на млякото? 

-      В разговор с млекопреработватели, те казват, че веригите слагат около 40 процента надценка. Всъщност и при тях ситуацията не е много розова, но тя рефлектира най-вече върху нас - млекопроизводителите. Колкото и малка да е, все пак преработвателното предприятие си слага някаква печалба. Ако не скочат изкупните цени, не виждам как може да се спаси секторът. Трябва да се намерят някакви лостове. Правителството няма право да се меси в ценовата политика на веригите, не може да се меси и на млекопреработвателите. Смятам, че самата липса на суровина ще ги принуди да вдигнат цените, което вече се чувства. Миналата година се молехме на млекопреработвателни предприятия да изкупят продукцията ни, когато искахме да се преместим, тъй като фирмата, която ни изкупуваше млякото, имаше затруднения. Тогава абсолютно никой не искаше да ни вземе литър мляко. Сега доста фирми започнаха да търсят мляко. След месец–два, когато фермерите няма да има с какво да изхранват животните, сигурно 30 процента от кравите ще бъдат заколени. Тогава ще се почувства още по-голям недостиг на суровина.

-      С колко са намалели кравите от времето, когато Вие сте започнал да се занимавате със земеделие, до момента?

-      С около 70 процента са намалели животните от тогава. Преди във всяко село имаше над сто крави, защото много хора имаха по едно - две животни.  Сега са останали по 3-4 до 5 крави в цялото село. Много от фермите тази година още през лятото си продадоха животните, веднага щом станаха ясни цените на фуражите, а и в резултат на проблемите с изкупуването.

-      Как може да оцелее  животновъдният сектор?

-      Без субсидиране от държавата, няма как секторът да оцелее.

-      Занимавате се с развъдна дейност. Нещо повече за това.

-      Откакто съм започнал да се занимавам с животновъдство, работя само с вносни бици, което гарантира качеството на животните и количеството на продукцията, която получаваме. Искам да работя с най-добрата селекция. Правя случни планове, каня професори и специалисти, които се занимават с това. Има 3-4 фирми, които внасят материал от Италия, САЩ, Германия и са водещи в селекцията. Трябва да имаш среден млеконадой от крава поне 6 тона, за да се връзват нещата. Защото, ако нямаш качествено стадо не се получава. Няма как с 3 тона  млеконадой годишно да си покриваш разходите и да ти остава печалба, а никой не работи без печалба. Колко средно е вашият млеконадой. Около 6 тона. Може и повече да са, но още годината не е приключила.

-      Подобряват ли се показателите на нашата порода говеда?

-      Животните, които са  вкарвани у нас преди 1989 година, са внос от Холандия, Дания, Германия. Лоши животни в България нямаше. Проблемът бе когато се разпаднаха ТКЗС-ата и животните отидоха в частни стопани. Там не се подходи правилно и от това дойдоха проблемите.Но,хората, които оцеляха в бранша осъзнаха кои са проблемите и 99 процента от колегите работят само с вносен материал. Трябва да се използват специалисти от институтите, тъй като не всички фермери са зооинженери и ветеринарни лекари. А, и младите специалисти, които завършват като ветеринарни лекари, не искат да се занимават,тъй като отрасълът е труден. Предпочитат в града да се занимават с кучета и котки, вместо да обикалят по фермите по селата.