- Таня, в една българска телевизия те бяха изписали с фамилията Солер - не си подписала така романа си...
- Да, освен че се разведох с моя испански съпруг, държа да публикувам с името си - Таня Иванова.
Напуснах България в периода на голямата криза през 91-а с желанието да живея добре някъде другаде по света. Първо заминах за Германия, където хората ми се видях толкова студени, че нямах желание да остана. За Испания заминах, след като кандидатствах за младежка трудова бригада та. Проблемът беше, че вече имах в паспорта си черен печат от Шенген. Въпреки това нещата някак се уредиха. И малко преди заминаването... катастрофирах. Тежката катастрофа с кола ме извади извън строя, но не ме спря. Заминах изпотрошена и на практика - напълно негодна за работа. Хората проявиха разбиране - оставиха ме да се възстановявам в лагера. По цял ден прекарвах над речниците - почнах да уча испански. Поставих си за цел да се омъжа и да остана в Испания. Направих го. В Испания се роди и синът ми. Сигурно ти изглеждам авантюристка? Да, такава съм. Авантюристка, която преследва целите си…
Когато пристигнах в Испания, не знаех една дума. Почнах да уча по 100 думи на ден и постепенно така усъвършенствах езика, че започнах да мисля на испански. На испански издадох първия си роман, който вече е и на българския пазар. Когато видях първия превод на български, се хванах за главата - наложи се буквално да пренапиша книгата. Ще попиташ защо. В Барселона работя като преводач в съда - там е особено важно да си добър в буквалния превод. Художественото писане е нещо различно.

- Колко езика знаеш?
- Писмено и говоримо испански, каталунски, руски, английски, сърбохърватски и македонски. Говоря италиански, португалски, малко немски и малко арабски.

- Какво те провокира да напишеш романа „Срещи с Лудия”?
- Лудия е реално съществуваща личност - шаман от Мексико. Влюбих се в шаман и той стана герой на първия ми роман - това е истината. Лудия е човекът, който ме научи да живея собствения си живот, без да се интересувам от мнението на околните; да съм отговорна за грешките си и да не се опитвам да прехвърлям вината за тях върху някой друг.

- Прочетох романа ти. Впечатли ме как на една от първите ви срещи Лудия те кара да се съблечеш по сутиен на улицата и ти го правиш...
- Няма защо да лъжа, че не аз, а героинята ми Симона прави това. Разбира се, че аз разголих гръд в центъра на Барселона. Но тук не става въпрос просто да се съблечеш, за да се покажеш независима. Това е победа над онзи фалшиво възпитан свян у нас, който ни държи в окови. Да го преодолееш, означава да пребориш тотално всички псевдоцивилизационни задръжки, които ти пречат да се чувстваш свободен… В Испания винаги е имало интерес към окултизма. Главно поради факта, че там живеят различни националности от Латинска Америка, у които мистицизмът е дълбоко заложен. От Латинска Америка е и моят шаман, наречен в романа ми Лудия.

- Вярно ли е, че си писала книгата си в метрото, докато пътуваш?
- Да. Написах я за 4 месеца, докато пътувах в метрото на Барселона.

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА

http://www.blitz.bg