Красен Станчев е председател на Института за пазарна икономика. През 1993-2007 г. е изпълнителен директор на ИПИ. Бил е народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996- 2001). През 2006 г. получава наградата на сп. Euromoney за най-добър анализатор за България.

- Не виждам някаква съществена промяна през която и да е година от началото на управлението на ГЕРБ в областта на икономическата и фискалната политика. Предизборната им кампания от 2009 г. можеше да се тълкува като ограничаване на правителствените разходи и въвеждане на ред в здравеопазването, пенсионното дело, образованието и държавните поръчки и проекти. В навечерието на 2013 г. резултатът е следният: разходите са рекордни на година като абсолютна сума. Въвеждат се нови данъци. В здравеопазването нещата май се пообъркаха. В пенсионното дело нововъведенията бяха две: експроприация на частни спестявания и национализация на т.нар. Сребърен фонд. Първото се случи, макар в по-малък от замисления обем. Второто, слава Богу, не. Почти 60% от плащанията на държавния пенсионен фонд (НОИ) се покриват от данъкоплатците, но дефицитите са възпроизвеждат и увеличават. Добре е, че осигуровките на държавните служители сега се виждат в техните фишове за заплати.

В образованието освен рейтинга на университетите, изглежда, не се случи нищо разумно, а разширяването на ролята на държавата и общините в предучилищните и началнообразователните заведения и услуги е просто вредно. В държавните поръчки редът не е по-различен от този на предшествениците. Какъв е резултатът засега е трудно да се каже. Последният анализ на колегите от ИПИ на загубите и неуредиците при поръчки е от 2011 г. Общите провали от 1998 до 2010 г. са относително малко. За целия период установените нередности са за над 34 млрд. лева - по 2,8 млрд. на година, или 5-6% от БВП.

- Но какви са причините за всички нередности?

- Не е ясно какви са причините, но това са реални данни, основаващи се на безспорно установеното от Сметната палата. Когато палатата провери и последните две години, тогава ще има основа за сравнение. Държавните проекти са с неясна ефективност... или съмнителни, или вредни. Кога ще се възвърнат инвестициите в „Арена Армеец“, а в българския Лувър, и какъв е смисълът в музея на соцреализма? Най-вреден е проектът АЕЦ „Белене“. Правителството продължава работата по него, макар да твърди обратното. Загубите засега са поне 1 млрд. лева и вероятно ще се окажат два пъти повече. Но за сметка на това искат същия по размер, ядрен или не, но ненужен до 2030 г. проект или в „Козлодуй“, или някъде другаде.
Все пак има две поуки. Първата е, че министърът на финансите се научи правилно да смята бюджетния дефицит. А втората е, че като създаваш сам проблеми, може винаги да претендираш, че си ги решил.

- През 2012 г. станахме свидетели на идеи за въвеждането на различни данъчни закони. В крайна сметка управляващите въведоха данък върху лихвите от депозити. Необходими ли бяха подобни нови утежнения за домакинствата и това не е ли отчайващ ход за събирането на още пари?

- Не само през миналата година. През 2009 г. една от предизборните идеи бе да се съкратят вноските и минималните осигурителни прагове, за да се събират повече средства. В крайна сметка с колкото бяха намалени вноските, с три пъти повече бяха повишени (около 6% за периода 2010-2013 г.). След това имаше рискови идеи за промяна на ДДС, с отстъпления от добрата фискална практика. Никой не ги е мерил скоро, но изглежда, че квазиданъците, т.е. разходите за работа с правителството, се увеличават и нищо чудно днес те да са на равнището отпреди 10 г., когато ги изследвахме в ИПИ, т.е. 10-11% от БВП. Иначе въвеждането на данъка върху депозитните лихви е фундаментално противоположно на фискалната философия от 1997 г. насам. През 2012 и 2013 г. последиците от онези кризи още не са преодолени, но този данък бе въведен. Защо? Нито едно от обясненията не е вярно. Правителството, в желанието си да намери 90-100 млн. лв. за увеличаване на пенсиите, не съкращава своите разходи. През тази година управляващите ще харчат по 90 млн. лв. на ден.

-Икономиката продължава да се развива анемично - какви са необходимите мерки за засилване на растежа?

- Анемично по отношение на какво? В сравнение с ръста между 1998 и 2008 г., т.е. с най-дългия период на подем в българската стопанска история, при ръст от средно 5% от БВП това наистина е анемия. В сравнение с повечето страни от еврозоната очакваният ръст е добър. Почти няма „мерки“, които бяха замислени през 2012 г. и ще дадат резултат през 2013 г. В средносрочен план правителството трябва да прави обратното на това, което прави, т.е. такива мерки бяха и са невъзможни. Така ще бъде и след изборите, за съжаление.

- Бюджетът за 2013 г. бе приет от депутатите, но опозицията силно го разкритикува с мотивите, че е предизборен. Какъв е той според вас?

- В бюджета за 2013 г. има два предизборни елемента. Първо, това са предвидените приходи от новия данък с посочената цел и изобщо традицията непроизводителните съсловия да се привилегироват преди избори. Второ, това е запазването на високо равнище на държавни разходи, т.е. създаването на работа за държавната администрация, на чувство за съпричастност и самочувствие за незаменимост на държавната администрация.
По принцип политическите партии в България са държавно административни. Те печелят избори с обещания за постове и поръчки. И преди избори купуват гласовете на пенсионерите със средства на производителните съсловия. Най-вредният опит за такова купуване е увеличението на минималните осигурителни прагове през 2009 г., довело до поне 4,6 млрд. лева загуби на работодателите за период от 10 години напред.

- В кои посоки можеше да се насочи повече внимание?

- Не смятам, че при сегашната философия на управление имаше други възможности. Напротив, аз съм дори учуден, че министърът на финансите и премиерът удържаха фиска и бюджетната дисциплина в тези относително хлабави рамки. Можеше да се съкратят разходите за МВР, да се рационализират разходите за здраве, образование и пенсии и др. Няколко плана за приватизация бяха спрени поради политически страх и нерешителност. Ако това беше станало, щеше да има вероятност от малко по-висок ръст на БВП, по-ниска безработица, повече резерви. Последното е особено важно, тъй като след плащането по външния дълг фискалният резерв ще остане отново на критичен минимум.

(в. Преса, печатно издание, брой от 364 от 14 януари 2013)

http://www.pressadaily.bg