Тодор Попов-Африканеца е имал вродена аневризма - това установила аутопсията след внезапната смърт на политика. Противоречиви са сведенията от родния му Ямбол. Според някои той е получил инфаркт, след като бурно отпразнувал Коледа в града – първо с майка си и брат си, а после - с безчет приятели. Казват, че като извикали Бърза помощ, решението на лекарите било пациентът да се транспортира до столицата и там да го лекуват. По пътя за София обаче Попов бил получил инсулт.
Според друга версия още първия път Тодор Попов бил получил лек мозъчен удар. След смъртта му аутопсията пък била установила, че по рождение имал аневризма, за която най-вероятно не е и знаел.
Бурният му живот едва ли е допускал, че може и да се разболее. Тошко Африканеца беше от хората, които са толкова витални, че обикновено околните гледат на тях като на недосегаеми от болести и смърт. За съжаление транспортирането му до София може да е било грешка, коментират близки на политика. За нея няма виновни – направили са го за добро, дето се вика, но така му било писано на пациента – да не дочака лечението.
Смъртта на Тодор Попов е шок не само за семейството му, а и за цяла армия приятели както от родния му град, така и в София, където той живее отдавна. “Тошко Африканеца е
една от най-чаровните фигури, стъпвали някога в политиката!”
казват за него бивши съпартийци от “Атака”.
Преди да стане общински съветник, Африканеца цял живот си е вадил хляба като музикант и певец. Момче от малко градче, от бедно семейство, има шанса да тръгне като барабанист на Митко Щерев и да свири в “Диана експрес”. Витален и амбициозен, той прави всичко възможно да излезе от бедността и неизвестността колкото се може по-бързо. Затова и доста години работи в Норвегия. Музиканти от тогавашните групи в които свири, разправят, че всичките си пари давал да се “конти” и... по мадами.
Придобил външния вид на чуждоземска звезда, но си останал с ямболския диалект и едно чаровно “с”, което му отваряло врати навсякъде. “Чутовен бохем и добряк беше!”, единодушни са всичките му познати. Смеят се, че колчем се върнел от Скандинавието, и обичал тутакси да “дефилира” с пъстроцветни якета, обувки и ботуши.. Фуклявел се като дете: как ботушите му са от крокодилска кожа, а пък капсите – еди-какви си. Обичал да си показва всичките чудновати, често пъти – кичозни дрешки и аксесоари, които несъмнено навремето у нас правеха впечатление и бяха знак, че си “по-така” човек – че идваш отвъд Желязната завеса.
Противно на уклона си към западняшката мода, по душа Тошко си оставал народен човек – готов на всекиго да помогне, а ако не може – поне да го успокои. “Сладур и половина. Ваня, жена му - стюардесата, сигурно е била на полет, а ние – една сюрия мъже – у тях, спомня си негов приятел. - Гледаме в една тенджера - боб чорба. Разсипа по чиниите Тошо и взехме дружно да сърбаме. Че бяхме препили по баровете... После се натръшкахме кой накъде свари в малкия им дом. Връща се Ваня на другия ден и ни вика: “Оставих боба да се размеква – изобщо не е варен!”
Тошо, ако е луд, вие как го ядохте тоя неварен боб?!” Много важно! – викаме. С Тошо беше весело навсякъде! За онези, които не го помнят от онези години, ще е трудно да си представят, че на младини беше гъзе - имаше дълга и къдрава на масури коса – по модата на онова време! Жените му се лепяха като мухи на мед – никакви проблеми нямаше с тях. Затова си имаше проблем със законните...”, продължават приятелите му от едно време. Според слуховете Тошо е имал два законни брака и един – “полу”.
Последната му законна жена - Ваня, лудо го ревнувала. Като хубавица – закачливо миньонче, стюардеса и щерка на ген. Трифонов, тя нямала никакъв проблем да си вземе за мъж баровец. Ваня обаче толкова много обичала Тошо Африканеца, че друг мъж освен него не виждала и не искала. Връзката им, от която имат дъщеря, била бурна като в холивудски филм – низ от непрестанни скандали, разкаяния и раздели. Според приятелите им обаче двамата безумно се обичали и препирните само “разнообразявали” връзката им. Според запознати постоянството на Ваня превъзпитало ямболския бонвиван.
Парадоксът е, че докато Тодор минавал за черната овца в семейството им, станало така, че инцидент превърнал в такава именно Ваня. След един полет хубавицата тръгва с двама колеги пилоти от Сарафово да се почерпят някъде в крайморско заведение. Тя шофирала. Катастрофират жестоко. При челния удар колегите й умират на място. Следва съд. Нещастен случай, който трагично бележи съдбата на Ваня с вината за човешка смърт. Според някои трагедията подействала помъдряващо на Тошо и той едва тогава осъзнал, че Ваня има нужда от неговата подкрепа и че не заслужава повече житейски удари и рани, каквито нехайно сам й бил причинявал.
Голямата мечта на Тодор Попов навремето била да стане солов изпълнител. Има няколко опита в това отношение, които и днес могат да бъдат видени в Интернет. Не особено успешни като музикален продукт, но затова пък – задоволителни от гледна точка на чаровната му суетност.
Вторият период в живота му – извън сцената, пак е показен – като политик. “Майка му много искаше да стане депутат! - клати тъжно глава ямболлия. - И сигурно можеше да стане, ако не се бяха скарали с Волен. Тодор остави Волен, не обратното! Разочарова се от него!”, казва разпалено съпартиецът им. Според клюката Тошо бил “наковал” Сидеров за “неразумното му поведение” с Деница. Парадоксално е, че именно човек като Африканеца се бил превърнал в моралист. Африканеца тръгнал в политиката с “Атака” в най-силния й период и боледувал, че хората от низините роптаят и не я разпознават като “оная партия от първите й години”. Еми МАРИЯНСКА