Следователно, очевидно българският е бил индоевропейски език, какъвта е бил и склавонския... Създаването на писмения славянски език от братята Св. Св. Кирил и Методий е исторически факт. Техните ученици намират прием в България при Борис І. Черноризец Храбър и Константин Преславски правят разлика между словенски език и българи, нали така. До идването на кирило-методиевите ученици, дипломацията на Борис І е успяла вече да създаде собствена архиепископия, вследствие отказа на българите на VІІІ Вселенски събор да са към Римската църква. Константинопол дава български архиепископ, но Борис продължава делото по автономия на българската църква, като въвежда с помощта на Кириловите ученици като писмен език славянския.... Славянският език явно е бил много близко лексически до българския, който обаче се е различавал граматично от него... През ХІІ/ХІІІ в.в. се оказва, че се пише по начин, по който не се говори...

Речта на българските поданици, все повече се отдалечава от изкуствено въведения писмен славянски, който има много падежи, вокали и разни двойствени числа...

Патриарх Евтимий прави цяла книжовна реформа, за да върне писмения в каноните на кирило-методиевата книжовна норма, но не успява...

Константин Костенечки също не успява в България с реставрацията на писмения език, но най-изненадващо успява в Сърбия, където хората, понеже са славяни, си говорят с падежите и няма "нарушение словесъ"....

И така, българския език е очевидно лексикално близък до славянския, но не и граматично...

Историческата граматика и диахронните особености на един език, са нещо което не може да се случи просто ей така и за нула време...Помислете!!!

Единствено Вл. Георгиев имаше доблестта да се опълчи и да каже, че нашия език има 2 етапа, а не три.....Първият етап е писмения преди 12/13 в. и втория етап е въвеждането, при това видимо, на аналитизъм в писмения след 13 в....

След освобождението на България през 1878 г. езика ни сякаш се пълни с русизми, но... българската граматика няма нищо общо с граматиката на останалите славянски езици. Първото, ако го разглеждаме по отношение на съвременния български език, то не са само русизмите, но и не малко други ...изми, особено напоследък!?!! Ако разглеждаме по този критерий старобългарския език, би било коректно да говорим и коментираме за българизми в руския език. То няма и как да бъде друго, ако внимателно се запознаваме с текстовете от оригиналите на най-"древните" им летописи, а не от съвременните им представяния и тези от преди 1 - 2 века. Там, в старите оригинали, всички думи са изписани с кирилските букви (глаголица почти няма) и по нищо не се различават от думите в известните стари български паметници. Каквото пише в Шестоднева на Йоан Екзарх и в други преведени от гръцки и латински на български църковни текстове, това пише и в т.н. "Изборник Святослава 1073 года" - Sin. 1043 на Московския исторически музей. На титулния лист името на Святослав е написано на изстъргано друго име, което впоследствие (през 70-г на миналия век) се оказва че е "Великий в царех Симеон". От този прототип и неговите деривати почти 7-8 века с тези слова се учат русите и сега като видите такива стари текстове и думите и правописа в тях са български. Но само този прототип да е. С една дума, това което сме им дали те ни го връщат.
Разликата в граматично и падежно ниво между българския и останалите славянски езици е повод да се търси, кой е този език, близък до славянските, който обаче е имал собствена граматична история....

Такъв език, според Леман-Хаупт и Георг Холцер е бил кимерийският...

Кирил Милчев