16 юни 2009 г. София. Пред вход В на блок № 160 в софийския квартал "Бъкстон" е намерен труп на жена. В чантата са открити лична карта и джиесем, от които става ясно, че мъртвата е Весела Василева Маркова, 40-годишна, живееща в "Младост", блок 65.

Три години оттогава нейният баща - о.з. полковникът от МВР Васил Марков напразно се мъчи да убеди бившите си колеги, че случаят заслужава сериозно разследване.
Какво са предприели те? Разпитали са незабавно всички обитатели на блока? Нищо подобно. Посетили са адреса на жертвата? Не. Разговаряли са с човека, от чийто номер е последното позвъняване на джиесема ? Не. Препитали са нейни познати, записани в телефонния указател? Не. Направили са следствен експеримент, за да проверят хвърлено ли е тялото или е паднало? Пак не. Обсъдили са задълбочено причините за смъртта със съдебните лекари? И това не.

А какво са направили? Научаваме това от бащата. Ето неговия разказ:

"Дъщеря ми Весела беше икономист по образование. Разведена беше, с наша помощ отглеждаше детето си. Работеше като счетоводителка в "Деспред", но напоследък избра да стане барманка - повече пари печелела така.

Майка чула за последен път гласа на 15 юни вечерта. Весела е в София по това време, а жена ми с внучката - в Нареченски бани. Весела им се обажда по телефона - звучи нормално, даже радостно - говорят си за лятото, уговарят летуване на малката в Приморско.

След това Весела изчезва внезапно. Не се прибира, не се обажда. Ние звъним, а оттам: "Глобул" ще предаде за обаждането ви" и край. Обявихме я в нашето 7-о РПУ за издирване, а аз помолих съсед, който работи в ГДБОП, да я потърси по болниците и моргите - нищо.

Месец мина, аз се заех с търсенето и сам - бивш полицай съм и работя като частен детектив сега. Взех разпечатката на телефона и почнах да звъня на всички номера, с които е говорила. Накрая ми вдигна нейният приятел Иван - по име го познавахме. "Нещо за Весела?" - питам, а той отговаря: "Идете в 6-о РПУ, там ще ви кажат."

Отива първо съседът с полицай от 7-о районно - искат евентуална преписка за Весела. Търсят половин час, накрая я вадят. Преписката представлява заявителски материал от граждани, че е намерен трупът на дъщеря ми. Заведена е под № ЗМ 2373 на 16 юни - в деня на смъртта . 35 дни след това никой от полицията не си е направил труда да ни посети или да се обади по телефона поне да каже, че сме загубили детето си. А адресът ни го пише на личната карта на Весела, намерена на местопроизшествието. И с джиесема са разполагали, където пише: татко... мама... И така на 35-ия ден чак ни се обади една жена от МВР: Вашата дъщеря е скочила от 6-ия етаж, самоубила се е, идете в Съдебна медицина."

Моят съсед по-рано в 6-о РПУ попитал: "Самоубила се е, не е убита значи, така ли? Как го разбрахте?" Те отговорили: "По личната карта." А какво е търсила в "Бъкстон", тя не живее там? Дознателката била в отпуск, само тя знаела... В годините нататък дознателката се смени с дознател. Той също беше първо отпускар, после отиде на санаториум, бил бивш щангист и се нуждаел от възстановяване.
В най-страшния ден от живота ни полицаи от 7-о РПУ ни заведоха в моргата. Посрещна ни администраторка: "Хайде, бе, цял месец звъня в 6-о РПУ да ни пратят близките да приберат тоя труп!"...

Представете си как майката на Весела понесе гледката: дъщеря ни лежи в коридора на моргата над месец - вече няма лице и очи - разпознахме я по косата и зъбите...

Дадохме показания в 6-о РПУ. Един дознател ни показа преписката. В нея - само няколко думи от двама случайни свидетели. Един видял трупа и звъннал в "Бърза помощ", друг чул нещо в близкото кафене, излязъл и видял - мъртва жена. На една страничка е описано това, а на втората пише: "Жена, намерена убита в къща от неин роднина." Питам: Каква къща, какъв роднина?! Компютърът бил сбъркал, омешал два различни случая.

Погребахме детето си. Дознателката се върна от отпуск след погребението. Откъде сте сигурна, че се е самоубила Весела? - питаме я. Предсмъртно писмо оставила ли е? Като е скачала, крещяла ли е "Искам да умра!" Дознателката ни отпраща: чантата и обувките са между 5-ия и 6-ия етаж, явно е скочила оттам.

Скочила е или са я бутнали? Или е паднала по някаква причина? Тя си правеше планове за ваканцията, как така на другия ден ще реши да иде на оня свят?

Никакъв отговор. Аз се ядосах. А няма ли да ни се извините, питам, че 35 дни крихте трупа на дъщеря ни от нас? Аз 30 години съм работил в МВР (синът ми също беше полицай, преди да умре от рак) и ви казвам, че това е безобразие. Дознателката вдига рамене: Защо да ви се извинявам? Аз от 1 юни излязох в отпуск, трябвало е дежурният да ви уведоми...Той се обадил, но не ни намерил, после имал 3 почивни дни и забравил.

Гледам аз по разпечатките звънял ли ни е - вятър!...

Разбрах, че трябва да си правя разследването сам.

Извадихме на Весела смъртен акт. Там пише само: падане отвисоко, черепно-мозъчна травма с размачкване на мозъка. Лекарят, който установява смъртта, казва обаче: дъщеря ни е имала синини с кръвонасядане под лявата мишница и под десния крак. Такива травми биха могли да се получат, ако някой я е изнесъл на ръце например от близък апартамент - жива или мъртва, и я е хвърлил от прозореца между етажите, за да не я намерят у дома му.

Отидох в този блок № 160. Не ми отне много време да разбера, че там живее приятелят на дъщеря ми - Иван. Срещнах две деца на входа, питах ги и те ми казаха: домът му е на 6-ия етаж... Познайте обаче дали полицаите бяха разпитали някого от живеещите над и под площадката, откъдето е паднала Весела. Не и докато не пуснах жалба до прокуратурата. (След нея софийският градски прокурор препоръчва на районната прокуратура и 6-о РПУ: разследването да се води и с оглед на член 115 от НК за убийство, а и да се ускори - бел. авт.)

Призовават най-сетне за разпит приятеля на дъщеря ми. Аз от нея знам, че бил физик, но напуснал работа, защото се пристрастил към наркотиците. Той написал показание: "Весела беше наркоманка, аз я ползвах като проститутка само."

Пошла лъжа! Този мъж е идвал вкъщи неведнъж, внучката го е виждала, а Весела го хвалеше на майка си: Мамо, той е много умен, отказва се от наркотиците.

В кръвта на дъщеря ми не е намерена никаква дрога. Имало 2 промила алкохол. Въпреки това дознателите дават вяра на лъжата, че Весела е била проститутка и наркоманка. Без грам доказателство!

Иван отрича да е виждал Весела в деня на смъртта . Лъже. Една съседка го разобличава. Тя видяла Весела във входа и я чула как пита по телефона: "Да се кача ли?" Изглежда отсреща отговорили "да" и тя влязла със съседката в асансьора.

Но да не мислите, че някой е изпитал Иван на детектор на лъжата?...

Всеки, който е чел детективски романи, ще ви каже, че от прозореца, от който е паднала Весела, би трябвало да се вземат пръстови отпечатъци. Има парапет пред него и ако тя е скочила сама, би трябвало да се подпре с ръце на стената, за да го прекрачи. Само че отпечатъци при огледа не са взети. Снимали са само личните вещи, подредени старателно на площадката: яке, обувки, чанта. Показаха ми ги на снимка и питам: Жена, която решава внезапно да се убие по тоя ужасен начин, би ли се заела да подрежда като на изложба нещата си? По-скоро убиец би могъл така да ги нареди, след като ги изнесе от апартамента си...

Но никой не проверява тази версия. А дознателката и ръководещият оперативно-следствената група по делото са получили повишения, станали са началници, явно работата им е оценена високо. Разследването е спряно. А може би един убиец си живее и досега необезпокоявано във вход, където играят деца?..."

Оставяме този въпрос без коментар.  http://www.trud.bg