ФАКТЪТ: 25-годишният бургазлия Октай Енимехмедов преминава през цялата зала, излиза на сцената в момент, когато Ахмед Доган чете основния си доклад, вади пистолет, насочва го в главата на лидера на ДПС, прави два неуспешни опита да стреля, след което политикът реагира, идват му на помощ, повалят младежа, делегати се опитват да го пребият с юмруци и ритници, после нещастникът е изведен окървавен от залата и с това се поставя началото на вече двудневни коментари на политици и криминалисти. В залата обаче са лидери на Европейската либерална партия, на различни партии от Турция и други държави, високопоставени дипломати. Следва няколкочасова пауза, след което конференцията продължава с доклада на Ахмед Доган, в края на който той си подава оставката, разгласена няколко дни по-рано, и предава лидерството на ДПС на Лютви Местан. В изказванията на гостите на конференцията следват признателност към делото на Сокола, заклеймяване на атентата, интересни предложения и оценки на положението в България, които са в доста тъмната част на политическата палитра. Скоро новината обикаля световните медии.
Ахмед Доган е най-високопоставеният добруджанец /роден е на 29 март 1954 г. в с. Пчеларово/ след 10.11.1989 г. Единственият добруджанец, несменяем лидер в продължение на 23 години на една от най-влиятелните партии в България, при това създадена от него и сподвижници.

ОБЩО ВЗЕТО коментарите се разпределят в три основни групи - случилото се е атентат, инцидент, театър. Разбира се, кой има интерес от станалото, какви ще са последиците за България във вътрешен план и на международната сцена, какво следва за партията ДПС, какво ще е отражението на предстоящите парламентарни избори след по-малко от 6 месеца?
Убеден съм, че ви е втръснало от коментари, политици и пишманполитици изригнаха, за да напомнят за величието си и да прикрият паденията си, всеки с идеята да се класира по-напред в предстоящите партийни листи и в заблудата на стотици хиляди привърженици на една или друга партия, че той е личността, която ще промени живота им към по-добро. Всяко едно определение поставя обаче и редица въпросителни.

АКО Е АТЕНТАТ, кой стои зад него? Защо иска/не иска да убие Ахмед Доган показно? Има ли партия, коалиция, група хора, а защо не и държава, които биха рискували да убият, ранят или обезобразят лидера на ДПС в момент, когато се знае, че той предава властта си на Лютви Местан? Дали не са целели Доган да остане още известно време лидер на ДПС? Може би са искали да дестабилизират държавата в името на последваща "ислямска зима" на Балканите? Или завой в политиката на ДПС в една или друга посока от либерализма и центъра в политическото пространство? Организаторите на атентата как са успели да обезличат в една или друга степен охраната не само на Ахмед Доган, но и на конференцията, включително на лидерите на Европейска либерална партия и на няколко турски партии? Коя е гаранцията, че Октай Енимехмедов не би насочил оръжието и срещу високопоставените гости на конференцията на ДПС? Ще повлияе ли това на приемането на България в Шенген? А на инвеститори от висок ранг? Поне до парламентарните избори. Ако това е атентат, той задължително е организиран от много добри професионалисти, които са поставили в ръцете на изпълнителя подбран пистолет, който да не произведе изстрел, но са му осигурили гарантиран достъп да трибуната на конференцията в момент, когато Доган чете основния доклад, но още не си е подал оставката. Вие, като читатели, убеден съм, че имате още много подобни въпроси и търсите отговора им. Мисля, че лично за себе си ще го намерите, но той няма да е този, който ще ни бъде поднесен официално.

АКО Е ИНЦИДЕНТ, което също е напълно възможно, то най-точният отговор е в Октай Енимехмедов. Тогава обаче следват въпросите за професионализма на охраняващите Ахмед Доган и конференцията, което внася съмнения за професионализма в охраната на президента, премиера и всяка друга възлова държавна фигура, включително лидери на най-големите политически формации, което пък е изключително тревожен проблем за стабилността на държавата. Затова ли плащаме данъци, ще се попита всеки гражданин на България? И как можем да се чувстваме спокойни за живота си, този на децата и семействата ни, щом е възможно да не бъде осигурена сигурността на един политически лидер на влиятелна партия в момента на най-представителния й форум? Не знам дали има нещо гнило в Дания, но в България - със сигурност ДА! Искреният отговор на Октай Енимехмедов като че ли не е желан в момента от мнозинството политически лица, вибриращи по медиите, защото ще трябва да се занимават с много по-сериозни проблеми като социалното и икономическо състояние на държавата и перспективите й на развитие. Можете да се хванете отсега на бас със свои приятели за психичното здраве на Енимехмедов и бъдещето му. Впрочем, вече има и предсмъртно писмо на Октай, което твърдо накланя везните към индивидуален акт, ако е такъв, разбира се. Запитайте се и за линча, нанесен на Октай - трябваше ли да се бие показно обезвреден престъпник от група високопоставени политици? И пак въпрос за охраната, за високоплатената и ненаказуема надменна охрана, ползваща безогледно автомобили, резиденции, пари, влияние...

АКО Е ТЕАТЪР, най-интересни ще са коментарите на "публиката" от парламента и желаещите на всяка цена да влязат в театралния салон на Народното ни събрание, където по традиция ще забравят словата "Съединението прави силата!" и ще се ръгат с лакти и ритници през целия следващ мандат, за да ни убедят колко са велики и несменяеми. Във всеки случай, ако е театър, то режисьорите, актьорите, но най-вече продуцентите и "рекламодателите", представиха една невероятна пиеса, която надмина дори убийството на премиера Андрей Луканов и отстраняването на Тодор Живков на 10.11.1989 г. Но и най-великите пиеси постепенно биват забравяни. От аплодираните спектакли печелят най-вече останалите зад кулисите. Въпросът обаче е - това ли бе целият спектакъл, или става въпрос едва за първа картина в първо действие на една дълга и поне в момента непредвидима от широкия зрител драма. Драмите на Балканите са дълги и кървави, като в първите пиеси на Шекспир, в които се броят десетки трупове. Пази, Боже, България от подобна драма и то с убеждението, че това е надежда и за мнозинството български граждани, които се топим като лоена свещ пред олтара на държавниците, които ни завещаха Отечество и Родина, а сега мълчаливо гледат обезлюдяването им.

Отзвукът зад граница? Бъдете сигурни, че е такъв, какъвто е удобен на коментаторите и стоящите зад тях политически партии и бизнесмени. Които не ни желаят добро, ще използват факта да ни чернят по отношение на бизнес, политика, култура, сигурност... Които ни желаят добро, ще предъвчат случилото се, бързо ще го забравят и пак ще ни помагат. Въпрос на интереси. За съжаление, те задължително се преплитат с интересите на управляващите - преди, днес и утре.
Ако станалото е атентат, инцидент или театър, пък каквото и да е, то постигна, поне според мен, една основна цел - никой не коментира в дълбочина доклада на Ахмед Доган, в който има много, много интересни и сериозни изводи, които се отнасят до близкото и по-далечно бъдеще на народа ни, нацията ни, на държавата ни. Недостатъчно се коментират речите на гостите, от които бихме могли да прогнозираме за икономическите, политическите и социалните конфликти, които ни очакват, а не забравяйте към тях да прибавите и етническите и религиозни катаклизми, за които се говори толкова малко и от същността на които хранените от нас политици бягат през глава, защото или не ги разбират, или гледат да се награбят и за внуци и правнуци от този народ и държава и да се махнат далеч от очите и ушите ни. Целия доклад бихте могли да прочете в ndtnews.hopto.org и в още други електронни медии, където ще намерите и част от изказванията на гостите. Струва си да им хвърлите по един поглед, ако се интересувате от политика. Ако не - пийте по едно кафе, ракия, водка, уиски, каквото ви е на джоб и душа, и си живуркайте, както ви харесва.

Иначе, в България всичко е наред - има слънце, има и облаци, има и вятър, и дъжд, и сняг... Имало ги е и когато просто е нямало България!

Димитър ДУКОВ