изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 14:03 EET
САМО ОСИГУРЯВАНЕТО НА РАБОТА МОЖЕ ДА ВЪРНЕ МЛАДИТЕ ХОРА НА СЕЛО    
Интервюта

Пред НДТ кметът на село Смолница Петранка Георгиева



 

 

 

-      Г-жо Георгиева, бихте ли представили себе си и селото!

-      Кмет към на село Смолница от 2011 година. Целият ми трудов път е преминал в кметството на селото – като финансист и като секретар. Председател съм и на читалищното настоятелство. Живея на село със съпруга си, който пък работи в кооперацията. Много обичам село Смолница. То се намира на 15 км. северозападно от Добрич. Разположено е в Дунавската равнина, върху Добруджанското плато на средна височина 238 метра. Най-ранният писмен документ, който имаме за селото, е от 1526 - 1527 г. През ХVІІІ в. в официални турски документи е дадено  Голямо Чамурлу и Чамурлии, като името е взаимствано от турската дума „чамур”, която означава кал, пръст, калище, тъй като селата са се намирали в падина, където след обилен валеж се  получавала непроходима кал. През първата половина на ХІХ век се заселват т.нар. къшлари, които отглеждали 4000-5000 овце. След освобождението от турско робство, една част от турското население забягва, а в двете села Голямо и Средно Чамурлии започват да се заселват българи от Северна Добруджа, Котленско, Сливенско и други краища на страната. Смята се, че един от първите заселници в с. Средно Чамурлий е Жельо Дерменджиев, който е бил включен в опълчението под командването на руския генерал Столетов. От Басарабия идват  Хаджиниколовите. Преселници от румънските села Каталой и Еникьой, Бабадашка околия идват в село Голямо Чамурлий. По време на румънско-чокойска власт в периода 1913- 1940 г. в училищата се преподава единствено на румънски език, като българският е забранен. Сегашните жители на село Смолница са потомци на преселилите се след 1878 година  българи и на изселените българи от румънското село Караисуф, съгласно Крайовската спогодба от 1940 година.  Със заповед от 27.06.1942 г. на Министерски съвет е решено селата Голямо и Средно Чамурлий да се преименуват в  Голяма Смолница и Средна Смолница, а с Указ от 29.12.1959 г. те са обединени в едно село Смолница. Като общински център Средно Чамурлий се обособява през 1900 г. От 1979 г. Смолница е самостоятелно кметство. Газените лампи бяха изоставени през 1953 г., а през 1950 г. селото е водоснабдено.

-      Колко жители наброява село Смолница?

-      Постоянните жители на селото са 420, от тях две трети са българи, около 1/3 роми  и  малко турци   и татари. Живеем много задружно. Няма деление на общности.

-      Уредено ли е здравното обслужване в селото?

-      Здравната служба е създадена през 1944 г. През годините сме имали и родилен дом. Днес лекарската практиката се осъществява от ЕТ „ АИПМП  д-р Ивелин Тончев”. Имаме лекар, медицинска сестра, стоматолог и санитарка. Всички административни единици в селото се намират на едно място – в бившата сграда на ТКЗС-Смолница. Там се помещава и лекарската практика. Обслужват се над 1700 болни и от съседни села. Ще отбележа, че в селото имаме и пощенска станция, но от тази година пощата ни идва три дни в седмицата. Там населението плаща ток, вода и телефон. През 1990 г. в селото бе създаден Домашен социален домашен патронаж със седалище в село Смолница, който обслужва още седем съседни села. Там работят готвач, помощник-готвач, шофьор и домакин, които са хора от селото. В момента се обслужват над 60 пенсионери. Тази година направихме основен ремонт на помещенията на Домашния социален патронаж – подменихме дограма, теракот, мивки, балатум. През 2000 г. бе открит и клуб на пенсионера „Втора младост”. Пенсионерите се менят – едни идват, а други си отиват по естествен път. Клубът има много хубаво помещение. Предложила съм от средствата, които ни се полагат от наеми на имоти, клубът да се ремонтира. Членовете му помагат много на читалището при художествените му изяви.

-       Населението на Смолница застаряващо ли е, както масово по селата у нас?

-      Имаме много малко население под 18 години, а голямата част е над 65 години, много от които са самотно живеещи. Живот и здраве, тази година ще имаме и столетница

-      Колко деца годишно се раждат?

-      За миналата година имаме две родени деца, които не живеят в Смолница, но майките им са с адресна регистрация в селото. В същото време за 2012 г. имаме 12 починали. Това показва какъв е отрицателният принос, но, за съжаление, това не касае само село Смолница, а и целия регион.

-      Какви са възможностите за работа в селото? Земеделието ли е основната сфера на работа? Как е развито то – арендатори, кооперация или дребни производители?

-      На  територията на село Смолница функционират две земеделски кооперации ЗКПУ „Смолница” с председател д-р Петров и ЧЗК „Ал. Стамболийски” с председател инж. Петко Петков. Двете кооперации си сътрудничат, дори има моменти, когато си помагат. Едната кооперация обработва 12100 декара, а другата 6 100 декара. В едната работят 19 души, от които 9 са жители на с. Смолница, а в другата – 15, от които 5 са от селото. Другите са свързани със земята и със селото – синове, внуци на собственици на земя. Другите земеделски производители са фирма „Адмирал”, в която работят двама души от селото. Работни места осигурява и ЕТ „Марк”, който обработва 780 декара почти собствена земя, както и ЕТ „Конт”, който обработва 850 декара земя в землището на селото. Обработваемата земеделска площ на с. Смолница е 20352 дка. В полетата се отглеждат пшеница, която заема най-голям процент, царевица и слънчоглед. Имаме и една овощна градина от 5-6 декара със сливи и ябълки. Тук мога да отбележа, че селото има парк с борови насаждения, който е на площ от 96 декара и той се явява белите дробове на селото. Има и два микроязовира. Единият е отдаден на концесия. Другият за нас е спирка  на прелетните птици през пролетта.

-      Неотдавна бившият земеделски министър Венцислав Върбанов заяви, че именно рентите, които земеделските производители дават на собствениците  на земя са опазили социалния мир в страната. Така ли е и за живеещите в село Смолница, рентите компенсират ли ниските пенсии?

-      Рентите са изключително важни за населението на селото. Те са минимум 100 и повече лева на декар тази година. Те са основният допълнителен доход на хората от Смолница. Пенсионерите са много дисциплинирани, така че, когато получат ренти си плащат данъците, осигуряват отоплението и си помагат за изхранването. 

-      Образователната инфраструктура в селото как е развита?

-      Непосредствено след Освобождението от 1878 г. училището се е помещавало  в къщата на опълченеца Жельо Дерменджиев. По-късно 1900/1901  г. със средства и материали на местните жители е построена училищна сграда, която е служила за училище до 1913 г. Училището в Средна Смолница е отворило врати през 1940 г. Нуждите налагат през 1941- 1942 г. да бъде открита прогимназия, която продължително време била със слети класове.Старото училище се оказало крайно недостатъчно и неотговарящо на съвременните условия и през учебната 1943 г. е наета частна къща. Училищната сграда в село Голяма Смолница е открита  през 1892 г. Дейността си училище „ Петър Берон „ прекратява след присъединяването му през 1961 г. към смолнишкото училище. Днес учениците  в Смолница учат в просторна сграда, която е отворила врати на  7 ноември 1961 година. В момента директор е г-жа Николова. В училището учат 60 деца в дневна форма и осем деца – в самостоятелна форма. Персоналът е от 17 души. Училището работи по пет проекта – за целодневна организация на обучението, образователна интеграция на ромите, квалификация на педагогическите специалисти, ИТК – модулни терминали и за намаляване отпадане на децата от малцинствата от училище. В село Смолница функционира и целодневна детска градина, която се помещава  в училищната сграда. Тя се посещава от 15 сеца. Директор е Йорданка Вичева.

-      Читалището ли е това, което поддържа духа на хората в селото?

-      Може да се каже. Читалището, което носи името на Стефан Караджа, е създадено по инициатива на учителя Иван Генчев  през 1942 г. в с. Средна Смолница. Читалище е имало и в село Голяма Смолница, но е закрито през 1973 г. Седем десетилетия народно читалище „Стефан Караджа” развива  културна  и просветна дейност. През миналата година отбелязахме 70-годишнината на читалището, като наш гост беше народната певица Калинка Вълчева.  Библиотечният фонд е 13 027 единици. Преди много се четеше, и сега продължава да се чете. Фондът се поддържа от много дарения. Много хубава литература получаваме от основния ни дарител д-р Тончев, който всяка година закупува по около 40 нови книги. Най-ярък лъч  на художествената самодейност в село Смолница е автентичният танцов състав. Той е създаден през 1978 г. по идея на Илияна Жекова. Той играе само автентични народни танци и има живописни, неповторими, оригинални костюми. Ние играем с автентичните костюми на нашите баби и дядовци. Където и да отидем, правим впечатление. Интерес предизвиква и криваша, който представлява къса дървена тояжка, украсена с цветни орнаменти, като единият й край завършва с  пискюл от кожа. Една от носиите, с които играя аз, е над стогодишна. Ръководител на състава сега е Георги Иванов. Читалището ни има и неповторима инструментална група, която е създадена през 1978 г. Тя изпълнява мелодии от Добруджанския край и е участвала в общински, областни и национални културни форуми. Настоящ ръководител  е Иван Рачев. Фолклорната певческа група е създадена през 2001 г. и изпълнява песни от творческото наследство на местния фолклор, като ръководител е Йовка Манева. За кратката си творческа дейност групата има успешни изяви в региона и национални участия. За осъществяване на културните ни дейности и представянето ни на големи форуми в страната, изключително много ни помагат двете кооперации. Имаме пари и от наем на земята на читалището – 110 декара. Нормално си получаваме наема за земята и с единодушие на Управителния съвет на читалището се вземат решения за разпределяне на средствата. Те също изключително се ползват за културни изяви.

-      Разбирам, че държите да се опази наследството на селото…

-      По стратегията за местно развитие на МИГ Добричка през 2012 г. бе класиран проект на читалището „Съкровищата на село Смолница”, по който партньор ни е вестник „Нова добруджанска трибуна”. С него целим опознаване, съхраняване и популяризиране на нематериалното културно наследство на село Смолница, както и ще се осигури приемственост между поколенията. Искам да посоча, че в селото има паметник на загиналите във войните за национално обединение, Втората световна война и опълченеца Жельо Дерменджиев, открит на 10 април 2009 г. През октомври 2006 г. изследователят на войнишки паметници Иван Петров от Добрич откри в гробищния парк на Смолница гроб и малък паметник на 13 загинали в Добричката епопея през 1916 година бойци от 16 Ловешки полк. През август 2009 година беше поставена паметна плоча на сградата на читалището във връзка с Добричка а епопея.

-      Селото заедно ли отбелязва празниците.

-      Читалището поддържа много добро партньорство с цялото население, с училището, детската градина, с пенсионерския клуб. Всички празници – традиционни и местни, се отбелязват общо – деца поздравяват, баби пеят, с танцовия състав играят. Всички се веселим общо.

-      В каква посока е движението на хората – идват или напускат селото?

-      Няма движение на хората, защото няма препитание. Навремето в селото имаше цехове на кожухарска фирма, акумулаторен, леярен, за обработка на боб. Сега те не функционират. Сега има инвестиционно предложение за изграждане на кравеферма за 600 глави добитък. То предвижда разкриване на 36 работни места. Считам, че от тях дори 6 да са хора от селото, ще е много добре, тъй като това ще са 6 семейства, в които ще влиза доход. Освен това, по ОП РЧР са осигурени места за 4 озеленители. Имаме и здравен медиатор. Община Добричка е подготвила пред МИГ Добричка и проект за изграждане на детски площадки в няколко села, едно от които е нашето.     

-      Какви са цените на имотите в селото? Има ли чужденците, купили имоти?

-      Имаше голямо търсене на имоти от англичани. Закупиха, заселиха се, ремонтираха, като някои си отидоха, а други останаха. Сега три английски семейства живеят в селото. В момента търсенето е от руснаци, дори в училището учи едно русначе. Скоро разбрах, че немец е купил къща. Има и много имоти, които са купени чрез фирми. Дойдоха собствениците, видяха си имотите, но тях вече ги няма, защото не се съхраняват.

-      Как се вписват чужденците в живота на селото?

-      Няма проблеми. Има англичанка, която знае български език, и им помага за комуникацията. Руснаците пък, когато имат проблем, идват в кметството за съдействие. Дори съм взела два речника от библиотеката, за да си помагам, ако не зная някоя дума. Прави впечатление, че помежду си руснаци и англичани не контактуват.

-      Как са решени проблемите с осветлението, сметоизвозването в селото?

-      Осигурено е уличното осветление със 153 енергоспестяващи осветителни тела. Вече нямаме регламентирани сметища и сметосъбирането става с контейнери. Има фирма, която е ангажирана с тази дейност и два пъти месечно се изхвърлят отпадъците от контейнерите, които са общо 32. Нямаме проблем със сметосъбирането. Снегопочистването в селото се осъществява безплатно от двете кооперации и „Адмирал” и ЕТ „Марк”.

-      Как се справяте с благоустрояването в селото?

-      На 100 процента улиците на селото са шосирани, като 90 на сто са асфалтирани. Предстои спонсор да направи с трошено-каменна настилка малък участък от улица до естествената чешма в селото. Две улици съм предложила за включване в строителната програма на общината, тъй като имат нужда от тампониране. Главните пътища в селото са добри. За миналата година с късно приетия бюджет на общината за селото бяха отпуснати 50 хиляди лева за ремонти. Тази година искаме  2 000 лева да се заделят за подмяна на дограмата на една от стаите в училището, за ремонт на клуба на пенсионера и административната сграда, където има риск от падане на мраморни плочи от външната мазилка. Тук искам да посоча, че работя с кметски съвет и въпросите, които трябва да се решат, се обсъждат с него, като присъства и общинският съветник, който е от селото, Ганка Стоянова.

-      Селото няма църква. Предприети ли са някакви стъпки в тази насока?

-      Има проект за изграждане на църква непосредствено до детската площадка, която предстои да се изгради. Имаме проблеми с председателя на църковното настоятелство, основавано през 2004 г. Църквата в с. Смолница разполага с 210 декара земя. В момента с нотариален акт църковното настоятелство ползва 100 декара. Ходихме няколко пъти във Варненската и Великопреславска митрополия, като правим постъпки да си възстановим останалите сто декара, които се ползват от църковното настоятелство в с. Ловчанци. Искаме да възстановим и всички суми, които са отишли в църковното настоятелство в с. Ловчанци. С тези средства да започне изграждането на църквата, за която е направена първа копка от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил.

-      Какъв е шансът, според Вас, да се върнат младите хора в селото или то е обречено на обезлюдяване?

-      На този етап няма, като основната причина е липсата на работа.

 

Разговаря Станислава КРЪСТЕВА

 

 


Сходни връзки

САМО ОСИГУРЯВАНЕТО НА РАБОТА МОЖЕ ДА ВЪРНЕ МЛАДИТЕ ХОРА НА СЕЛО | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди