Риолина Топалова - режисьор, асистент режисьор, хореограф, педагог, репетитор и инспектор на балета в Софийска опера и балет, пред НДТ

- Г-жо Топалова, бихте ли споделили впечатленията си от майсторския клас в арт-център "Палитра"?

- На първо място ще изложа дисциплината. Аз съм впечатлена от дисциплината на тези деца. Имат прекрасна основа и това е благодарение на един човек, който е професионалист, тъй като е завършил освен хореографското училище в София и академията в Пловдив и има доста добра основа, за да може да я предаде на децата. Аз съм много впечатлена и го споделих с познати, че тези деца усвоиха новия за тях материал дори по-бързо от много професионалисти. За два-три дни аз успях да им преподам толкова материал, колкото обикновено на хора, с които работя на други места, 3-6 месеца ми отнема от времето. Не говоря за изработване на движенията, нека не ме разбирате погрешно. Говоря за това, че те запомниха завързаните мои комбинации.

- А какво точно представляваше обучението?

- Аз държа много, като преподавам и в Националното училище по танцово изкуство, освен да показвам движения да обяснявам историята и методиката на изпълнение на движенията. Защото без добрата методика не бихме имали добре подготвени деца дори и на непрофесионално ниво. Все пак те са нашето огледало и нека чрез добре предадената методика и език да могат да защитават нашето име. Защото, в крайна сметка, по този начин показваме себе си.

- Откроиха ли се някои от децата?

- Вече си набелязахме няколко деца. Предполагам, че ще ги издърпаме. Има две дечица в средната група, които почти са готови да кандидатстват стига да желаят това да им бъде бъдеща професия. Забелязах и две от най-мъничките деца, дори и го споделих с техните близки и се надяваме да изберат този път. С каквото може, ние съответно ще помагаме. Другото много важно, което искам да кажа, е, че независимо кой къде работи от нас професионалистите би трябвало да се подкрепяме и но някакъв начин да провокираме, да помагаме и поощряваме всички тези хора, които търсят път към популяризиране на танцовото изкуство като цяло. Не искам да разграничавам жанровете. В сегашния забързан живот на семействата и това, че децата ни малко заседяха пред компютрите, малко се обезличиха тези неща, танците допринасят за емоционалното изграждане, за естетическото развитие. Естествено, не всички деца, които танцуват, които се занимават с това и са любители, ще поемат по този път. Но те се възпитават в това, че се доближават до изкуството и са ни потенциалната публика. Когато имат добрата подготовка, те оценяват тези, които са стигнали вече като професия, на какво ниво са. Те са тези хора, които ще ни радват с аплодисментите си. Т. е. не трябва да се обезценяват и в тази насока нещата. Това е подготовка освен на артисти, дай Боже на 100 процента, но това са и бъдещите консуматори на това, което ние правим и изграждаме като изкуство.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА