От Теофан знаем, че точно там се бил заселил един от петте сина на Кубрат с хората му. Според историците, това е Алцек, за който пише през VІІІ в. Павел Дякон в своята „Лангобардска история”. Българите на Алцек се заселили в Италия.

 Дякон пише само, че по неизвестни причини се отделили от своите и дошли. Той твърди, че лангобардския крал Гримоалд (662-671) ги поселил в Кампания, около дн. гр. Неапол. До Беневент.

Гръцките историци от ІХ в. Теофан и Никифор не споменават името на владетеля на българите Алцек, но твърдят, че кубратов син отишъл в Равенския Пентаполис.

Всъщност, особено противоречие между данните на Павел Дякон и Теофан/Никифор, няма. Напротив, от интегрирането им даже научаваме маршрута на заселване. Българите явно са били и във византийският екзархат в Италия, но те не стават „римски поданици”, както пишат Теофан и Никифор, а лангобардски. Обръщат се към лангобардският крал Гримоалд (662-671), който – според Павел Дякон – ги изпратил при своя син Ромуалд и той им дал пусти територии около дн. гр. Неапол. И до днес топонимите в тази италианска област са свързани с българите от VІІ в. на Алцек. Според Павел Дякон, те през VІІІ в. говорили все още на своя език, въпреки, че употребявали и латински.

Страбон счита, че омировите кимерийци са обитавали днешна Кампания (в Южна Италия) близо до ез. Авернус (Lago D’Averno), където се е смятало, че е входът към Хадес. Тъй като тези места са разположени близо до залива на Неапол, разположен точно там, където е описано от Кратет (атински философ от I в. пр. Хр., създател на глобуса), е възможно Омир да е имал предвид точно този залив. Това мнение на Страбон, е онаследено от елинистичната традиция преди н.е., която разполага кимерийско поселение на същото това място, където се заселват по-късно българите на Алцек...



Дали това е случайно или не?

Защо Алцековите българи се заселват на същото място, където според традицията има кимерийско поселище и където е вратата към отвъдния свят, вратата към Хадес?
Българите на Алцек сами ли пожелават да отидат по тези места?
Това ли е "областта България", която упоменава в началото на своята "Лангобардска история" Павел Дякон и можем ли да допуснем, че тази област е носила това име не след, а преди алцековите българи?

Според учените, напр. В. Паркер, Омир в прословутите си стихове за кимерийците в "Одисея", има предвид не север, а запад...


„Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.

Не излъчва никога блясък към тях със лъчите си яркото слънце...”

Давайки това описание, Омир ги редопоставя до вратата на Хадес, а тя, както се е знаело по-късно, е в Италия...В Паркер, в своя статия преведена на руски, отбелязва: "Мы уже отмечали, что малоазийские греки считали набег киммерийцев значительным событием. В этом контексте приобретает смысл одно любопытное замечание Страбона, а именно, что Гомер перенес места обитания киммерийцев с севера на крайний запад, поместив их рядом со входом в Аид, "согласно общему мнению ионийцев, ненавидящих это племя"...

Загадката остава: били ли са кимерийците в областта около Неапол или не? Откога там съществуват топоними, насочващи към българите, чиито предци са кимерийците, както открива в ръкопис от Атон през ХІХ в. Г.С.Раковски?

„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури...(пак там, кн.ІV.5)”.

СТАНЕТЕ ПРИЯТЕЛ В "ДОБРУДЖАНЦИ"