„Франс Футбол“: Катар купи световното през 2022 г.
2013-02-01 @ 13:45 EET
Френското списание „Франс Футбол“ обвини Катар, че си е купил домакинството на мондиала през 2022 г. В статия със заглавие „Катаргейт“ то цитира източници от ФИФА, според които изборът през декември 2010 г. е бил предопределен с корупция. За Катар гласуваха 14 от 22-ма членове на изпълкома, с което бе преборена конкуренцията на САЩ, Япония, Корея и Австралия.
Според списанието в схемата е и президентът на УЕФА Мишел Платини. Както е известно, той подкрепи Катар с мотива, че „футболът трябва да се пренесе и в тази част на света“. „Франс Футбол“ обаче твърди, че вотът му е спазарен с посредничеството на бившия президент на Франция Никола Саркози, който го помолил да гласува „по геополитически причини“ за арабите. Малко след това се провела среща между Саркози, Платини и принца на страната шейх Тамим Бин Хамад ал Тани, на която е обсъдено как Катар да се отблагодари за помощта. Именно това е причината парижкият ПСЖ да стане 70% собственост на катарска компания, а телевизионните права за Лига 1 да бъдат закупени от дъщерната фирма на „Ал Джазира“ beIN Sport, пише изданието.
Самият Платини е лаконичен в коментара си: „Бях поканен на вечеря от Саркози, на нея бе и Ал Тани. Никой обаче не ми е казвал как да гласувам.“ Според статията и други вотове в полза на победителя са спазарени. Така например испанският глас на Анхел Мария Вияр е уреден срещу реципрочна подкрепа за неговата страна за домакин на Мондиал 2018. За Иса Хаяту (Камерун) и Жак Анума (Кот д'Ивоар) са похарчени по 1,5 млн. долара. С още 1,25 млн. от американската валута е спонсориран конгресът на Африканската футболна конфедерация, за да бъдат насочени всички четиримеа членове на Изпълкома на ФИФА от Черния континент към „правилната“ кандидатура.
Преди няколко месеца подобни съмнения изказа бившият вицепрезидент на ФИФА Джак Уорнър. Според него за Иса Хаяту, Николас Леос (Парагвай), Хулио Грондона (Аржентина) и Рафаел Салгеро (Гватемала) от изпълкома са отделени общо 20 млн. долара.
(в. Преса, печатно издание, брой от 380 от 30 януари 2013)