И, разбира се - тук изсъска старша сестра питонка, там изреве несресан лъв - шеф на отделение, изскочи внезапно от шубрака санитарка Сума Лиса, заклати се страшно срещу ти носорог професор, при когото са те пратили да те консултира... Да не говорим за крокодилите от Здравната каса, дето уж години наред пари всеки месец им отделяш, за да си сигурен, че един ден, като ти потрябва те да те заобичат, внезапно се оказва, че те, разбира се, те обичат, но само на 15%, останалото доплащаш...

Дива природа и екшън. Само липсват папараци от Нешънъл джиографик да те нащракат как се сражаваш с чудовищата на ръба на оцеляването... Изцеряването го зарежи...

Какво да се прави, плащаш! Да дръпнеш, ей така, напук на Дянков, още 20-30 пенсии от бюджета му. Колкото и дребни да са, все пак удар по прочутата му макрорамка - от сърцето му миокарди късат!

Плащаме, плащам и аз. Тежко, тежко. Но така трябва.

Тези дни обаче ме перна такъв амок... Само дето не размахах малайски крис. Но поне се разпсувах! Значи: "Пирогов", шокова зала и вътре здраво шокирани медици, а на хирургическата маса - тяло. Свели глави над него, свещенодействат напрегнати хирурзи и сестрички с маски през устата, съсредоточени до крайност, следят разните датчици, системи и апарати, разни медицински специалисти, тревожни и угрижени, влизат и излизат от операционната, дават съвети, взимат малки мръвки, правят изследвания... В коридора всеотдайни санитари кибичат край носилки на колелца, прелитат въоръжени мъжища, вън шофьори с физиономии на летци изпитатели чакат неподвижно в линейките... До операционната иззад бронирани врати, до които долепят уши въоръжените, цъкат ядрено-магнитни резонанси и синхрофазотрони...

Аз в коридора викам:

- Кво става? Що тая суетня?

А един санитар вика:

- Бандитите, дето се стреляха в центъра на София. Наркопласьори, търговци на бели робини, контрабандисти и друга сволоч. Живота им спасяваме!

- И кой ще плати цялата тая работа? - викам. - Всички тия доктори, линейки, носилки, лекарства, апаратури?

А санитарят вика:

- Как кой? Здравната каса, кой!

Е тука вече ме хванаха лудите, щото сега да плащам и престрелките на бандитите - много ми идва! Набрах телефона на министърката на здравеопазването и знаете ли кво й викам? Викам й:

- Абе, госпожо, айде стига, бе! Откъде накъде всички ние ще даваме пари за клизмите и катетрите на гангстерите, дето се гърмят по барове и паркинги, както и пред самата Съдебна палата в София! Аз, като вляза в болница, на сто места се подписвам, че ще плащам това, дето НЗОК, да опустее и НЗОК-а, отказва да плати, а те като юнака от баладата, нали си спомняте: "И самодиви в бяла премяна, чудни-прекрасни, песен поемнат... И при юнака дойдат, та седнат."... (Само дето в хирургията са пременени в синьо.) Не стига, че идиотизират децата ни с наркотици, превръщат градовете в бойни полета и ни карат с по 10 ключалки по къщите да се барикадираме, ами на всичко отгоре ние ще диплим пачките, операциите и процедурите им ще субсидираме! Оправяйте ги там, лекувайте ги, но след това да се появява оберкелнер с папийонка и сметката да им предявява! Да плащат! Те поне пари имат!

Така й викам, обаче не чух отговора й. То с министрите и депутатите е така, зададеш ли им неудобен въпрос, връзката се разпада...

Чавдар Шинов

http://www.segabg.com