Йовков ухажвал Елисавета Багряна - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-26 @ 02:36 EEST

Йовков ухажвал Елисавета Багряна

2013-02-02 @ 09:12 EET

Съвременниците на Йордан Йовков го описват като свенливец, който успешно прикривал зад мълчалива фасада влюбчивата си натура, мнителен и ревнив характер. Вроден естет, той има око за красивото и за хубавите жени. Като учител в Добруджа се увлича по колежки, които му били пълна противоположност – палави, весели и винаги готови за флирт.

Точно такива са бъдещите му героини като Албена и Боряна от едноименните пиеси. Първата си голяма любов Йовков преживява в далечното добруджанско село Горно Саръджа, където през 1906 г. пристига на работа учителката Екатерина Русева. Тя е хубава, мургава и синеока, а това е първото й назначение и колегата й я взема под покровителство веднага. Двамата са неразделни. Говорят за литература, педагогика и методика и скоро Йовков загубва ума и дума по нея. Един ден научава, че тя си пише с някакъв банков чиновник.

Вбесен, започва да бомбардира съперника с писма, а нея да причаква, за да й иска обяснения. Заплашва я, че ще се самоубие, ако не се омъжи за него. Уплашена от болезнената му ревност, Екатерина бързо слага край на връзката им и си заминава за Добрич. Това е страшен удар за влюбения Йовков. Със седмици страни от всички и не разговаря с никого.

Като мимолетно видение от онова време Йовков запазва спомена за една чудно красива амазонка, препускаща на бяла двуколка и черен кон, с развяващ се далеч зад нея дълъг яркозелен шал. Това е 18-годишната Дора Габе, сестра на негов приятел от съседния чифлик, току-що завърнала се от Франция. Образът на тази смайващо красива волна ездачка писателят ще вгради по-късно в Нона от „Чифликът край границата”.

Балканската война (1912 г.) заварва Йовков вече стар ерген на 32 години, с няколко любовни разочарования зад гърба. За разлика от други свои събратя той се бие на фронта - едва оцелява след заболяване от холера и раняването си край Гевгели в Междусъюзническата война, където е спасен от своите войници. Останал без дом след преминаването на Добруджа към Румъния, Йовков се скита из София без пукната пара в джоба. Точно тогава обаче излизат първите му военни разкази и за него се заговаря в литературните среди.

В една топла вечер на лятото на 1914 г. Йовков се запознава с чудно красивата студентка по литература Лиза Белчева, известна по-късно с поетичния си псевдоним Елисавета Багряна. Освен с хубостта си, тя се откроява сред останалите момичета с интелигентността си и умението да се облича добре. Двамата започват често да се срещат, да споделят преживелиците си, да разговарят за поезия и неусетно Лиза успява да пробуди у мълчаливия Йовков позабравената буря от чувства. 13 години по-младото от него прелестно създание направо го омагьосва. Набиращият слава писател разкрива пред нея най-съкровените си творчески замисли, разказва й сюжетите на още ненаписаните разкази, но няма смелост да разкрие любовта си. Чувствата му остават неизречени, като идиличната им връзка продължава на приливи и отливи цели две години. По време на Първата световна война Йордан помага на Елисавета да си намери учителско място във Враца и в Кюстендил, за да издържа семейството си. От фронта той й пише дълги, поетични писма. „Сега по нас цъфтят нарове. И всички тези безброй, яркоалени цветове аз обричам на Вас”, пише той.

Но колкото и да е увлечен по Багряна, той не задълбочава връзката им. Нерешителността у Йовков вероятно се дължи на това, че той си дава сметка колко неща ги разделят. Хубавата Лиза едва навлиза в живота, преследвана е от тълпи от ухажори и жадува да попадне в света на поезията. Въпреки че намеренията му към нея са най-сериозни, като той дори се запознава с родителите й, Йовков си дава сметка, че тя не би могла да принадлежи само на него. Отдръпва се и почти веднага среща любовта на живота си – студентката Деспина Колева от Добрич.

Съпругата му изгаря мемоарите си

Двамата с Деспина имат много общо - най-вече любовта към родния им край и литературата. Хубавото момиче, с тъжни и замечтани очи притежава онази скромност, доброта и кротък характер, които не бият на очи като ярката красота на Лиза, но пък веднага го покоряват. Смущава го единствено разликата във възрастта им, която е 16 години. За времето на първите им срещи и непохватни ухажвания по време на разходките им в Градската градина Деспина по-късно разказва: „Не мога да кажа, че бях влюбена в Йовков. Но голямото чувство на уважение и почит към писателя и човека Йовков ме изпълваше с гордост и радост, че мога да стана негова жена.”

От този момент Йовков намира най-сетне спокойствие и тихо семейно щастие. В никоя от своите героини обаче той не вгражда чертите на съпругата си, която се грижи самоотвержено за него и се отрича от всичко, за да живее единствено за и чрез него. И вероятно, за да запази Деспина само за себе си, той унищожава интимните писма на поета Христо Ясенов до нея. Изглежда, предчувствайки, че не му остава много време, той се изолира от външния свят и се посвещава на образите от младостта му, останали като скъп спомен в неговото въображение. След смъртта му Деспина многократно пише и пренаписва своите спомени за Йордан Йовков, но накрая изгаря всичко и ни оставя само оскъдни бележки. Сякаш, за да запази единствено за себе си тяхната всеотдайна любов.

Бистра ДИМИТРОВА, в. "Монитор"
http://www.blitz.bg

Сходни връзки
http://www.blitz.bg Още от Култура

Йовков ухажвал Елисавета Багряна | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats