17-годишната улична цигуларка Вики: Ученички от музикалното и Консерваторията правеха секс с полицаи!
2013-02-09 @ 22:22 EET
Виктория Николова е една 17-годишна софиянка, която от известно време приковава погледите на минувачите по ларгото в морската ни столица. Русокосото и атрактивно момиче прекарва часове наред, свирейки на своята цигулка, за да припечели някой и друг лев. Дали заради звуците, които се разнасят изпод лъка й, или заради личната й харизма, около тийнейджърката често се тълпи народ. Мистиката около цигуларката Вики се засилва още докато срещнеш погледа й. „Не виждам с едното око”, бързо и с усмивка разяснява тя на наш репортер, спрял се да послуша музиката й.
Загадъчното момиче събуди интерес и „ШОУ” реши да разбере каква е неговата история.
- Вики, от колко време свириш тук? - Във Варна? Ами от известно време... Аз не съм от тук, от София съм.
- А какво правиш във Варна? - Случи се така, че апартаментът, в който аз и майка ми живеем, заедно с брат ми, преди той да замине за Америка, вече не е наш дом. Всъщност той е на дядо ми, който незнайно защо влезе в някакъв конфликт с майка. И оттогава сме тук с майка ми на квартира.
- Ами баща ти? - Баща ми се разведе и на всичкото отгоре тази година реши да намали издръжката. От 130 на 60, после вдигна на 80, сега я е намалил на 70... Брат ми учи математика и физика в Америка, защото успя да спечели стипендия. На него цялото образование му е поето и работи в кампуса. Доколкото може, той ни помага за наема, но иначе ни е много трудно оцеляването.
- Значи брат ти е студент, а ти? - Аз съм още ученичка. На 17 години съм, уча в Софийска математическа гимназия. Сега обаче, като сме тук с майка ми, започнах да уча задочно, по индивидуален план. Посещавам всеки ден школи и уроци. През миналата година майка ми си намери работа тук като медицинска сестра на плажа на Златните, работеше и като камериерка, а аз свирех на цигулка.
- Как се оправяте с паричките? - Много трудно. Майка ми в момента не работи и грубо казано – на практика се издържаме благодарение на моето свирене. Плащам ток, вода – каквото мога.
- Добре де - колко изкарваш като улична цигуларка? - Ами десетина лева, а понякога и по-малко. Средно е между 5 и 15 лева някъде... - И какво правите, като не се прибереш с парички? - Ами - нищо... Ако се изкарат 2-3 лева – купува се малко месо и се сготви нещо... Аз и в София съм свирила, за да помагам на семейството си. Там свиря на „Гарибалди”, пред една банка и на „Витошка”... Даже бяха писали за мен в един вестник – „Уикенд”. Октомври месец тука ми донесоха статията и всъщност ме бяха вкарали в статията
"Мафията на клошарите" -
така беше наименувана. Наистина има клошари, които познавам от София, но това мен не ме прави клошар! И снимката ми, която са поместили, са го направили, без да ме питат. Аз не съм усетила даже кога са ме снимали, просто разбрах, че има публикувана статия за мен. Също и че тя е вкарана в голямата статия – „Мафията на клошарите”. А статията за мене е „Сляпа цигуларка събира пари за Харвард”.
- Това така ли е? - Всъщност не събирам пари за Харвард. Това ми е мечта - да уча в Харвард. Искам да уча право там, но не събирам пари за това. Това се прави със стипендия и със знания... По-надолу в статията ме описват като „едноока цигуларка”, сравняват ме с малката кибритопродавачка... Пишат, че съм самоука, че не съм учила цигулка, което не е така. Ходила съм две години на уроци и не съм самоука... И въобще - все неща, които подронват репутацията ми... Вследствие на което, разбира се, от един ресторант няма да ме вземат да свиря, след като са ме вкарали в статия „Мафията на клошарите” и клиентите им да си кажат: „Това е момичето, което...”.
- Чакай сега - какво общо имат ресторантите със статията? Кандидатствала си на работа и статията ти е попречила ли? - Не съм кандидатствала, а жена от ресторант-бар „Ноти” срещу общината ме е видяла и харесала как свиря, а в ресторанта си търсеха цигулар. Те го откриваха в събота, статията излезе в петък, трябваше да ми се обадят в неделя, за да ме чуят и нейните шефове и да ме одобрят за работата. А после да свиря четвъртък, петък и събота – 7 октомври за 3-4 часа, което е на седмица 90-100 лева, зависи колко свиря. Щях да изкарвам около 400 лева за свирене 3 пъти седмично, което щеше да покрива наема ни с майка ми.
- Откъде си сигурна, че статията е причината да не ти се обадят? - Ами, излезе статията и не ми се обадиха, а трябваше - жената беше много коректна. Аз вече бях ходила на едно прослушване, но не присъстваха всичките й шефове и затова нямаше как...
- Т.е. ти обвиняваш журналистите от "Уикенд", че са виновни за това да не те вземат на работа?! - Това е първото. Второ - публична обида на инвалид. Не се възприемам като такава, но...
- Не си незряща?! - Не виждам с лявото око наистина, но си имам две очи, не съм едноока, както са го написали. следствие на което мои съученици в София естествено са прочели вестника и какво да ти кажа... Второ, че ме пишат „Мафията на клошарите”, вследствие децата на хазяйката казват: „Мамо, как си взела клошари да живеят в апартамента?”... Мисля да съдя вестника, макар че някои хора ми казаха, че може да не спечеля делото. Честно казано - искам да ги съдя за парично обезщетение заради нанесената ми обида, а освен това ще искам и публично извинение! - За колко пари смяташ да ги съдиш? - За 25 000 лева. Мисля, че това не е много голяма сума за живота в днешно време, но... Ако пък адвокатът реши повече – тогава може и за повече. И освен това – много държа на публично извинение на първа страница.
- Ти си на 17 години, в интерес на истината не можеш да работиш, доколкото аз знам. Малко е притеснително седенето ти на улицата. Правили ли са ти забележка от Агенцията за закрила на детето, все още си непълнолетна? - Не, за София си имам разрешително от общината. А тук, тъй като имах през 2009 година и сега като отидох в общината, една госпожица ми каза, че тогава щом съм си изкарала разрешително, не е нужно сега да имам.
- Какъв е репертоарът ти и къде си се научила да свириш? - Някои неща от оркестъра, в който свирих в София. Става дума за филхармония „Пионер”, от който, за съжаление, тази година
ме изгониха
- Защо? - Една от причините е, че ходих с момче, два месеца, което беше заклет костовист. А те са... червени вратовръзки. И на тая почва бяха нещата. И оттам-нататък започнах да свиря на улицата. Свирих в София в метростанция. Там имах проблеми с цигуларки, които правиха на полицаите... м-м-м... как да го кажа... Някои плащаха пари на полицаите, други им купуваха цигари или кафе, а въпросните госпожици... правеха секс. - Кои са тези госпожици? - Бяха цигуларки в музикалното, след което отидоха в Консерваторията. А в оркестъра се събират хора от музикалното и Консерваторията... - На тебе налагало ли ти се е да правиш такива неща? - Не. Въпреки че са ме гонили, брат ми за малко да не замине за Америка и да се бяха опитали да го пребият полицаи, нито съм давала пари, нито съм искала да си лягам с тях.
- А някой предлагал ли ти е? - Да, но само в София, във Варна - не. - И какво ти казват? - Ами има такива минувачи, които казва: „Вместо да седиш тука...”
- Какво? - Ами-и-и... секс или свирка...
- И ти какво отговаряш на такива?! - Аз казвам: „Не, благодаря!”.
- Не мога да не забележа и макар и малко неудобно, да те попитам, какво се случи с лявото ти око? - На 4-годишна възраст стана травмата. Случи се, като паднах върху една пластмасова лопатка и тогава зеницата ми беше пострадала, тъй като ръбът влезе в окото ми. След което ми се отлепи и ретината. Това стана, когато бях в първи клас “благодарение” на директорката на училището, в което учех... Тъй като писмено й беше представено, че не трябва да ходя на физическо възпитание, т.е. не е позволено. Но учителката в първи клас ме събува боса по чорапогащник, защото съм нямала екип, след това едно агресивно виетнамче ме блъска, вследствие на което аз падам лошо и ми се отлепва ретината... Всъщност, аз много често съм малтретирана в училище.
- От кого? - От ученици. Заради окото и после за това, че свиря на улицата. Мятали са чинове по мен, заключвали са ме на покрива, поливали са ме в тоалетните с вода...
- Ужас! А майка ти не се ли притеснява като свириш на улицата? - А-а-а (въздиша – б. а.) не се притеснява... Кучето ме пази.