Балканското парти на виното събра на люта надпревара българи, гърци и турци

„Гроздето обиране да няма, виното изпиване да няма”. С тази благословия скулпторът Господин Тенев /Гуспата/ от Хасково, влязъл в ролята на Трифон Зарезан, заряза лозата пред кръчмата „Центърът на света” в ивайловградското село Хухла. А фолклорният хор „Яни Попов” при клуб „Тракия” от Ивайловград му пригласяше и наричаше в песни: „Лоза се вие превива” и „Трифоне, ти си от Господа призван”.

И тази зима културният фест „Мистериите на Хухла“ събра балканци – българи, гърци и турци вдигнаха наздравица в прослава на божествения еликсир - виното. В събота, на 9 февруари, хухленци спазиха създадената вече традиция да зарязват лозите, като отдават почит и на бог Дионис, който е обитавал хълма на светилището над селото. И той им отвърна с небесен знак – изваля се кратък дъжд и след него красива дъга се изви над родопското село, приютило гости от близо и далече.

С гръмкия звук на чановете сребърните медалисти от феста „Сурва” – Перник 2013 - кукерите от ивайловградския квартал “Лъджа”, прогониха злите сили да не пречат на добрия берекет, но подплашиха и трезвениците. Кукерското хоро се завихри под дивния акомпанимент на формацията на акордеониста на света Нешко Нешев. Да надсвири и надпее оркестъра се включи мъжка вокална група с каба гайди от Златоград. В музикалните паузи идваше ред на наддумването – говорещо издание на Хасковския вестник „Каунь" от каунесата Ели Видева и дългогодишния артист Иван Чаушев, както и шаржиране на ишлеме на участниците в празника от карикатуриста Борислав Данев – Борку, художникът на в. „Каунь". Последва ритуала за избиране на нов Трифон за следващата година. Жребият, парата от питата, се падна на хухленеца Атанас Георгиев.

На местния референдум “Коя чушка е по-люта, кое вино е по-пивко – българско, гръцко или турско” всички бяха единодушни, че пиперливостта няма националност – жената е най-люта, както и виното – балканско ли е, все е най-добро и омагьосващо.

А че мъжете го могат, доказаха представителите на силния пол от с. Мишево, Джебелско, в състезанието готвене на открито – десет пилета под тенекия. Не им отстъпваха и хухленци с луканки на шиш, сланина на шиш, ситни хухленски шишчета, тиквеник, баници, смок /вита баница/. От Кърджали Мелиха Али донесе баш къпана баница и баш турска баклава. Малко хора са яли по-вкусно нещо от това. Печеното месо, домашните кюфтета, булгура и специалната картофена салата с праз накараха гостите гърци и турци да ядат и пият до самозабрава.

В късния следобед кръчмата „Центърът на света” стана център на творците. Поетът с китара Иво Георгиев накара всички да притихнат, вслушвайки се в леещата се музика и стих. След него гръмна приятелската китара на Костас Хулелис и се започна едно сиртаки без граница, акомпанирано вещо от светкавично включилият се в движение с акордеона Нешко Нешков. Оживяха на хухленска сцена изумителните произведения на Микис Теодоракис. А дует Златка и Илия Христови изпълниха химна на Хухла, невероятно интересна хумористично-игрива тяхна композиция.

И някак в разсъждения за общото между балканци се разпали и дебата за новото туристическо лого на България. Скулпторът от Хасково Гуспата, майсторски издълба роза върху едра жълта хухленска тиква, която красеше пивницата и го обяви за логото на Хухла, но всички решиха, че това несъмнено е по-доброто лого и на България.

За накрая на Мистериите останаха „Празните бутилки”, т.е фри джаза на едноименното трио ”Empty Bottles”: на скулптора Емил Пенчев, художника Владимир Чукич и писателя и журналиста Иван Бунков - вдъхновител и организатор на Мистериите. И те се справиха блестящо, даже и раздадоха автографи на запалените фенки и фенове.

И на тези Мистерии дойде краят, но идват новите – Летните мистерии. Дали тогава няма да се отворят мистичните входове към огромния подземен град под родопското село? „Скоро ще му дойде времето“, успокои любознателните Иван Бунков и обяви:

„В Хухла сме и няма да мине празника без стиховете на Балабана”. Иван Чаушев развълнувано зачете от стихосбирката “Небесен гурбетчия” и призна, че рутината на артист не му помага в срещата с толкова истинска поезия, достойна да влезе в българските читанки. А едно от стихотворенията – „Сиртаки”, предизвика дискусията какво ни събира и какво ни различава българи и гърци. И как ставаме по-истински, когато сме заедно и пеем, и се лее вино в чашите вместо кръв по изстрадалата ни земя, защото:

„Часът на общата омраза свърши.

Дошъл е час да пием вино с теб.

Да бъдем с теб сизифовци, които

търкалят пълна бъчва към върха.

ПИРУВА МИ СЕ ГОРДО И ОТКРИТО!

И ПЕСЕН МИ СЕ ПЕЕ – ОТ ДУША!

Наздраве, барба!Здрави сме и яки.

Какво му трябва още на човек?

Да изиграем своето сиртаки

във минното поле на този век.

Катя Стайкова