ГЕРБ и персонално Бойко Борисов обичат монополите. За няколко години те успяха да "качат" монополите на най-високите нива в държавната власт. Успяха да създадат и медиен монопол. Но не положиха никакви усилия за контрол над монополите и сега не могат да озаптят произвола им в България. Още повече, че сега ГЕРБ управляват част от монополите в страната – Топлофикация "София", Булгаргаз, НЕК, ВиК дружества...

Да не забравяме, че до съвсем скоро 1/3 от електроразпределителните дружества бяха държавна собственост, но въпреки това правителството на ГЕРБ беше абсолютно дезинтересирано от това, което се случваше в тях. Основният стремеж беше да се слагат верни партийци в бордовете на тези компании. Парадоксално в случая е, че месеци след разпродажбата на миноритарните държавни дялове в ЕРП-тата, Бойко Борисов лично започна да говори за тяхната национализация. Да се чуди човек на подобни лупинги и гьонсуратлък.

По-паметливите сигурно помнят, че в началото на мандата си това правителство гръмогласно твърдеше, че уж прави някакви проверки в електроразпределителните дружества. Дори бяха изпратени агенти на ДАНС в центрове за обслужване на клиенти, без да е ясно какво реално може да бъде постигнато с подобни "операции". Държавната комисия за енергийно и водно регулиране пък извърши един театрален "регулаторен одит" на ЕРП-тата, постанови някакви санкции, компаниите обжалваха и... в крайна сметка резултати нямаше никакви. Всичко това явно е било поредната демонстративна акция с цел популярност на Бойко Борисов и ГЕРБ, без каквато и да е полза за гражданите и бизнеса. Много медийна дандания и никакви резултати – това е една от постоянните нишки, минаващи през целия безплоден управленски мандат на ГЕРБ. Нещо повече – публична тайна е, че уж независимият регулатор беше пряко контролиран от изпълнителната власт. Неслучайно броени дни след идването на ГЕРБ на власт беше сменен председателят на Комисията. Тогавашният незабавно и тихомълком си подаде оставката, без да е бил длъжен да го прави. Такива неща не се случват без натиск или заплаха за санкция от най-високо място, което напълно дискредитира идеята за независимост на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

Да обобщим дотук: контролираш регулатора, директно притежаваш и управляваш част от най-големите монополи в страната и ... не правиш нищо за подобряване правата на потребителите.

Припомняме една извадка от принципи, заложени в предизборната енергийна програма на ГЕРБ: "Ефективен енергиен пазар, прозрачност на държавните енергийни дружества, съчетани със засилена защита на правата на потребителите". Потресаващо е как четири години по-късно всичко е точно наопаки. По отношение на енергийния пазар – заплашени сме от наказателна процедура. България се очертава като страната с най-нелиберализирани енергийни пазари в ЕС. Държавните енергийни дружества са в тежко състояние и не са станали по-прозрачни. Даже обратното – бяха създадени нови дружества по абсолютно непрозрачен начин и с абсолютно непрозрачни цели. Не бяха изпълнени заявките за провеждане на мениджърски конкурси в държавните енергийни компании, а бордовете бяха напълнени с верни "калинки", често без образователен ценз и релевантен професионален опит. Колкото до правата на потребителите, очевидно те не се чувстват "защитени", съдейки по масовите протести.

Друга извадка от енергийната програма на ГЕРБ: "..., ограничаване на вредното влияние върху околната среда и климата и реална защита на правата на всеки един потребител". На този фон страната ни е заплашена и от още една наказателна процедура, която беше анонсирана преди около две седмици: "Европейската комисия изразява загриженост, че България все още не спазва таваните за емисии на серен диоксид, азотен оксид и прах от промишлени предприятия." Затова нека го кажем директно: ГЕРБ излъгаха с енергийната си програма и не изпълниха нито една от прокламираните в нея цели и задачи. Доста иронични коментари могат да бъдат направени по всички бодряшки уверения на ГЕРБ от преди 4 години. Оказва се, че цялата им енергийна програма е съвкупност от плитко скроени лъжи.

Продължава също да липсва яснота относно това как се определят регулираните цени на електроенергията. Липсва ясна методика. Не може по 10, 20, 30 пъти годишно регулаторът ту да анонсира сериозно увеличение, ту да говори за предстоящо намаление, а трети път за "незначителна промяна" в цената на тока. Само като пълен абсурд могат да бъдат окачествени подобни медийни прояви. Най-малкото не това е работата на един регулаторен орган.

Краткосрочно решение тук би могло да е приемането на нови наредби за ценообразуването и нови методики. Това обаче е временно решение – само до пълното либерализиране на пазара. Защото именно пазарът е по-добрият регулатор от ДКЕВР. Това е дългосрочният отговор на много от проблемите за потребителите. Просто е необходима конкуренция. Само реалното и наличие може да доведе до подобряване на услугите и оптимизиране на цените. Защо регулираните цени са елемент от политическата власт на управляващите за контрол над гражданите и бизнеса? Регулирането на цените само по себе си е част от властовия монопол и ГЕРБ изпозва този инструментариум. Неслучайно либерализирането на енергийните пазари в България се бави до последно, въпреки стриктните изисквания на Европейския съюз.

Реалните решения обаче се заместват с отклоняване на общественото мнение и замазване очите на хората. За тази цел ГЕРБ създадоха парламентарна комисия, която да "проверявала" ДКЕВР. Някой знае ли какво реално свърши въпросната комисия? Разбира се, тя беше създадена, за да се избяга от отговорност. За да може правителството да си измие ръцете веднъж с ДКЕВР и втори път с Народното събрание. Както се казва, ако искаш един проблем да не бъде решен, създаваш комисия за "решаването" му. Но всички знаем, че в България има де факто еднолично управление и този, който говори в първо лице единствено число ("аз", "аз давам", "аз правя"), би трябвало да носи и пропорционална отговорност.

Накрая очертаваме три проблема, посочвани от много граждани конкретно при електроразпределителните дружества: високи норми на печалба, недобро качество на услугите и високо ниво на загубите. Възможно решение поне на част от тези проблеми би могло да е преразглежданете на инвестиционните програми на ЕРП. Целта е ускорено да бъдат решени въпросите с намаляване на загубите и подобряване качеството на услугите. В Австрия, например, загубите по електроразпределителната мрежа са два пъти по-ниски, отколкото у нас, но там най-общо казано съотношението "кабели/жици" е 80/20. В България е точно обратното и това води до значително по-високи загуби на електроенергия по нашата мрежа, както и до по-чести прекъсвания на снабдяването. Разбира се, това е само един пример, но той показва колко тепърва предстои да инвестират ЕРП-тата, както и, че са в дълг към българското общество.

Иначе всички знаем колко много ГЕРБ и лично Бойко Борисов обичат договорките. Цялото управление за тези четири години беше базирано на нечистоплътни по-големи и по-малки договорки "по телефона". По същия отработен начин, управляващите се договаряха и с монополистите – в свой интерес и в ущърб на цялото общество, разбира се. Но краят и на този властови монопол се вижда. /БГНЕС

---------

Валентин Стоянов е експерт към "Движение България на гражданите".

----------

Коментарите в рубриката "Без филтър" изразяват личната позиция на автора и не ангажират по никакъв начин редакцията на Агенция БГНЕС.

http://news.bgnes.com