Любовта стои отчаяно на пейката. От скука тя рисува розови сърца по нея и я оцветява. От доста време се бе замислила защо всички бяха открили половинките, допълващи ги, а тя и един път не се е влюбвала. Може би тя можеше да дава от себе си на всекиго, да пише любовни романи, стихове и писма, да рисува божествено и какво ли още не, но може би не можеше да се влюбва.

       Чувстваше се толкова самотна. Вие знаете, че когато любовта се чувства самотна, всеки влюбен започва да се натъжава и да навежда глава. Самата Любов не осъзнаваше това. Покрай нея мина Алчността. Спря се за миг, огледа я и продължи  пътя си, но после се върна и попита любовта защо е така отегчена. Макар и Алчността да не се интересуваше от това, искаше поне да разбере и да и се посмее. Любовта каза, че тя дава всичко, което има, но не получава нищо. Алчността я посъветва да не дава повече нищо. Любовта се замисли и реши, че това е добро решение. Сметна, че така хората ще се загрижат за нея. Не след дълго покрай нея мина и Лошотата. Тя надменно погледна Любовта. Лошотата започна да и се присмива:

   -Ах, каква жалка гледка! Любовта - самотна и отчаяна! Явно ти си поредното разочарование на тази планета...

     И така Лошотата започна да я ругае. Любовта преглъщаше  всичко казано и си мълчеше. Накрая Лошотата си тръгна. После Любовта заплака. Нежни бисерни сълзи закапаха от очите й. Щастието разбра, че някой е тъжен. Веднага отиде там и видя Любовта. То остана с отворена уста и ококорени очи. Учуди се. За първи път виждаше Любовта да плаче. Бавно пристъпи към нея и с тънък глас попита какво е станало. Любовта с наведена глава и подсмърчане обясни тихо всичко. Щастието се засмя и започна  да и говори:

   - Та ти си точно за това - да даваш, а не да получаваш. Ти си като мен Аз давам и това ме прави щастливо. Същото е и при теб. Хей, недей да бъдеш като Алчността! Ти си много повече от нея. Ти си злато за всички хора. Ако те нямаше, мен също нямаше да ме има, усмивката не би съществувала. Изобщо всичко щеше да бъде като черно-бял филм. Бъди себе си. Така и ти ще имаш.

    Любовта се замисли над думите на Щастието и усмивка се появи на лицето й. Тя изтри сълзите си и започна отново да дава и да бъде щастлива.

Наталия Шерингова – IV а клас, СОУ ”П. Р. Славейков”, ръководител Генка Петрова