Тринадесети февруари си тръгна, но щом оранжевите шарки в стаята ми се събудиха и видяха, че настъпва четиринадесети, се изчервиха и се влюбиха. Сякаш по пламналите вече тапети заиграха влюбени сърчица.

             Дрехите в гардероба ми ме загледаха въпросително.  Дънките си представиха как канят лилавата жилетка за разходка до съседната сладкарничка. Летните дрехи замечтаха прибързано за лятото, което не беше нищо ново, но в този ден не можеше без нежни мечти.

      Компютърът пусна любимата ми песен. Но дори и това не помогна на сърцето ми да преживее този празник като свой. Явно всички освен мене се бяха разбързали. Чудаци! 

Никол Михайлова – IV а клас, СОУ „П. Р. Славейков”, ръководител Генка Петрова