Управляващите прободоха българите в сърцето и кърви – не ги пуснаха да положат цвете пред паметника на Васил Левски във вечерта на поклона пред Апостола. От какво ги е страх от народния гняв или от собственото им незнание какво е ТОЙ за тях.

Риторичен въпрос с ясен отговор. Просто не са достойни за народа си. Не, че не са го демонстрирали с арогантност е неподчителност, но това премина всякакви граници не на благоприличието, а на онази чувствителност, която от хора ни прави човеци.

Имахме знак на това, когато се получи в редакцията, както са го получили и всички други медии, че са необходими акредитации с трите имена на журналистите за отразяване на отбелязването на 140-годишнина от гибелта на Васил Левски пред паметника му. Само се попитахме, а как ще поискат трите име на хората, които идват в тази вечер от всички краища на България. Но да ги делят с полиция и бронетранспортьори да положат цветето си в почит на най-великия син на България, когото от люлката си почитат – това е невиждано падение. Никой не си го е позволявал и далеч уж по-сурови и диктаторски времена, независимо кой е бил на власт.

На фона на всичко това прочувственото слово на президента Росен Плевнелиев се превърна във фалшива гротеска и неслучайно гражданите го освиркаха. Също нечувано. Всички тези хора не са хулигани, не са тълпа, не са псевдопатриоти, дето си издигат партийните знамена за щяло и нещяло. Никой не е обиждал българите така, господа управляващи. И понеже настоящите управляващи не от най-четящите, освен SMS, разбира се, и не познават, включително написаното за Левски, да им кажем какво е написал един от най-забележителните изследователи на Апостола покойният забележителен български историк проф. Николай Генчев "В Левски народът проверява себе си." На фона на тази дълбока и проникновена истинност – мога само да кажа с това деяние днес днешните управляващи достигнаха дъното – да се страхуват от хората, които искат да се поклонят пред паметта на Левски. Едва ли има по-голям срам за български политик и държавник. Но доживяхме този страх и паника от собствения ти народ.

Боже мой, тук не е нито КНДР, нито Беларус, тук е България, страна член на ЕС. Навремето в далечната вече 1987 година, когато чествахме 150 от рождението на Васил Левски тогавашните управляващи от ЦК на БКП спираха филми за Апостола, защото в тях участваше с мнението си дисидента Желю Желев, написал спряната книга "Фашизмът" и редактор на изследователския му труд беше същият този знаменит проф. Николай Генчев и мислихме, че това е падение и край и то се случи много скоро падането на Живковия режим. Но сега това, което се случи тази вечер пред паметника на Васил Левски е далеч по-страшно и отвратително.

Не знам дали тази феноменална глупост да се огради от паметника на Левски народът е приумица на премиера Борисов, вицето му Цветанов или на началника на НСО ген. Коджейков, но в ролята си на главнокомандващ президентът Плевнелиев можеше да каже, че няма да говори насред ограждения около монумента, както сам каза в сърцето на София. Не го каза.

Това не са мъже, да бяха погледнали, преди да решат това поне портретите на последователите на Левски – Ботев, Бенковски, Каблешков, Волов и много, много други, които освен мъже, не са били страхливци.

И още нещо - един българин от Карлово, родното място на Апостола през 1984 година изкачи Еверест с портрета на Левски в оскъдното си оборудване, за да достигне покрива на света. Христо Проданов остана в ледниците на Хималаите, сбъдна мечтата си и остава първият българин, покорил върха. Не го беше страх и имаше мечта, но дали я знаят нашите управляващи ни смелчаци.

Не върви в този текст, но все пак ще го напиша – какво говори на българските граждани, не само протестиращите как премиерът си докара днес в Гранитна зала една клакьорка като Даниела Пеловска да му се кланя и защитава. И дори загражденията пред паметника не му се сториха сигурни, за да дойде, макар и зад полицейски ленти да почете Апостола. А може би някъде е играл футбол на осветление... /БГНЕС