През последните години, свързани с управлението на ГЕРБ равнището на политическия език в България се промени рязко надолу. Това каза пред БНР социологът проф. Петър – Емил Митев от Института за социални дейности и структури "Иван Хаджийски".

Равнището на политическата култура спадна. След като повече от 20 г. се движим по пътя на политическа демокрация би трябвало да сме на по-високо равнище. Вместо това наблюдаваме изработване на образите на врагове, наблюдаваме недържавническо мислене, превръщане на държавническите въпроси в политически игри, превръщане на политическите процеси в стражари и апаши, коментира Митев инструкциите на премиера Борисов към президента за мандатите. Митев припомни, че не за първи път е това отношение на Борисов към Плевнелиев.

"В момента, в който кабинетът подаде оставка президентът определи това като политическа неотговорност. Вчера премиерът се опита да прехвърли топката в полето на опозицията, която вече беше декларирала, че ще се откаже от мандатите и няма да управлява с мнозинството на ГЕРБ. Борисов от една страна заяви, че митът за диктатора е рухнал, от друга страна той каза, че може да определи 20 души в НС, тоест, че той може да манипулира парламента.

Той директно даваше инструкции на президента какво трябва да направи", каза Митев. Но според него, Плевнелиев няма да приеме това поведение.

"Президентът има личностен въпрос. Той беше представен в началото на мандата му от премиера като човек, който изглежда е определен от самия Борисов. От самото начало имаше подозрения, че президентът е зависим. Той може да покаже сега пред цялото общество и пред своята жена, че той е самостоятелна политическа фигура. Сигурен съм, че неговите отношения с премиера ще се променят", подчерта Митев.

За протестиращите той посочи, че в момента присъстваме на тест за протестиращите, които трябва да покажат, че са способни да се обединят около конструктивни идеи. Присъстваме и на тест за президента, който трябва да покаже, че е самостоятелна и обединяваща фигура, която внася уравновесеност, спокойствие и демократичност в обществения процес.

"Ако президентът се обърне към Ренета Инджова да поеме служебно правителство, мисля, че тя ще се съгласи. Тя беше изключително точен и добър ръководител на служебно правителство. Нека тя също да помисли за това, ако й се възложи за мин.-председател, тя може да прецени също кои хора да бъдат около нея", коментира Митев.

"Съществува някаква договореност според мен, че ще се даде възможност от една седмица за работата на сегашното НС. Защото ако се върнат едновременно и трите мандата, трябва веднага да се разпусне НС. Разтегля се мандатът в момента - понеделник, сряда, петък, за да работи НС до края на тази седмица. Хората, които спонтанно и масово участват в протестите не са професионалисти, които могат да дадат точни експертни предложения. Това, което вълнува хората е да речем монополите", обясни Митев.

Той е категоричен, че искането за национализация е искане за държавен щит срещу монополите. "Това може да се измисли. Механизъм за пряко участие в обществените решения може да се намери и да се предложи. След декември 1989 г. в държавата се комбинира взаимно недоволство с политическа апатия. 1989 г. имахме взаимно недоволство, което доведе до свикването на кръглата маса. През 1997 г. избухна отново недоволството, това доведе до споразумение за национално съгласие и демократични избори. През 2001 г. имаше спонтанно недоволство, което доведе нова политическа сила на власт. През 2009 г също имаше спонтанно недоволство, което доведе ГЕРБ на власт. Но ГЕРБ се провали, той усили властта на монополите, срещу които хората сега протестират. Всички тези масови недоволства се редуват с политическата апатия", припомни Митев.

Той подчерта и че на улицата младите хора винаги са активните в тези протести. "Но след това те не гласуват, а се отдръпват, забележете. Нашето общество притежава енергията за демократично развитите по-нататък, но енергията трябва да се изразява не само в спонтанни бунтове, а да бъде канализирана, системно да дава възможност на хората да въздействат и да участват. В Германия съществуват инициативи без политически партии, събират се гражданите създават инициативен комитет по конкретен въпрос и това е включено в механизмите на обществените решения, а това при нас го няма. То е важно. Даже в рамките на самите партии съществуват възможности хората да определят партийните листи в зависимост от кандидатите. Това беше почти смачкано с новите промени. Участието на гражданина в обществения процес може да се измисли", категоричен е Митев.

Той заяви и че едно служебно правителство си разполага с пълномощия, то реално управлява страната. Оперативната възможност на служебен кабинет да решава въпроси не е отнета. "Възможно е и по време на управление от служебен кабинет да се разгледа и цялостният въпрос за сметките за тока и парното и цялото взаимоотношение между потребителите и монополите", каза Митев.

Но според него, все още няма достатъчно яснота върху способността на протестиращите да се самоорганизират. "Тук ще има въздействие от различни партии и силови структури и най-различни елементи върху протестиращите. И монополите да не ги подценяваме. Има достатъчно странични фактори, които ще пренасочват този процес, защото задачата на протестиращите и техните активисти в момента е най-сложна и най-трудна, а те трябва да изнесат до голямата степен тезата за политическа зрялост на народа като цяло.

Има и един голям хикс – ще се роди ли нов политически субект. Това е въпросът. За втори мандат на ГЕРБ, каквито и фокуси да се правят, не може да става дума. ГЕРБ се провали. И това, че премиерът си позволи да каже, че хората са метежници. Това значи първо да се подценяват хората, които спонтанно излязоха на улицата и второ, да се подценяват политическите субекти, с които се бори. Ясно е, че ГЕРБ губи, не е ясно още обаче какво ще спечелят другите партии", каза още Петър-Емил Митев. / http://news.bgnes.com/