Проф. Д-р Маргарита Нанкова завежда секция „Агротехника” в Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево.

-    Проф. Нанкова, какво Ви накара да се обърнете към аграрната наука – семейна среда, интересите Ви или…
-    Разбира се, че семейството оказва доста съществено влияние. Все пак, в онези далечни години, в сравнение с децата сега, ние не сме имали толкова ясна насоченост, нито пък толкова много информация. Исках какво ли не да ставам, но моят баща е този, който ми обърна внимание, че на Добруджа й трябват агрономи. Едно единствено нещо съм харесала много силно, докато бях студентка, и имам удоволствието да го работя.

-    Каква е мотивацията Ви да се занимавате именно с аграрна наука и по-специално с aгрохимия?
-    Образно казано, когато колелото ви завърти и нещата са интересни или попаднете на хора-професионалисти – от първия, който е запалил искрата, и след това попаднете в добри и сериозни ръце, няма как да не продължите в тази насока. Независимо, че сега нещата са доста сложни и доста трудни.

-    Какво е било Вашето развитие като специалист през годините? Имате специализации в САЩ, многобройни участия в симпозиуми и световни конгреси, а също и спечелени стипендии. Бихте ли разказали повече за това!
-    Чувствам с цялото си сърце задължение да благодаря на всички ръководства на Добруджанския земеделски институт през годините. Освен института,    който съм завършила – Селскостопанска академия „Георги Димитров”, следващото учреждение, научно звено, което ме е изградило до този момент, е именно Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево. Като се тръгне от първия директор – проф. Тодор Рачински, и се стигне до днес, аз съм изключително задължена и благодарна на политиката, която са водели всички ръководства по отношение на развитието на научните работници изобщо. Защото това не се е отнасяло само за мен. Що се отнася до специализацията в САЩ, мисля, че тя изигра за самата мен много важна роля. За да преценя дали това, което съм си мислела, нещата, по които работя или искам да работя, е правилната посока. Разбира се, аз продължавам работата на други хора преди мен, както в лабораторията, така и на полето. През 2000 г. съм наследила един от най-хубавите опити в нашата Академия. Опитът е с 45-годишна история, за който аз, респективно институтът, сме получавали поздравления на международни форуми. Това е изключително важно и към тези резултати се отнасят с впечатляващ респект чуждите учени. Мисля, че ръководството на Селскостопанска академия трябва да направи всичко възможно т.нар. стационарни опити, доколкото са запазени в страната, да бъдат на специален отчет. Трябва да направим всичко възможно да се присъединим към стационарните опити в Европа, такъв, какъвто е опитът в Ротамстедската опитна станция, който е повече от 150-годишен. Така че, да получаваме субсидии за поддържането им, за да може да бъдат опазени. Била съм и на световни конгреси по фосфора и по органичното вещество. Миналата година в Турция за пръв път организираха конгрес по органично вещество. Това е съединението, което дава най-важното качество на почвата, плодородие и представлява изключителен обект на опазване – не само отстрана на земеделските производители, но и на цялостната държавна политика. 

 
-    На каква тема бе специализацията Ви в САЩ?
-    Тя бе изобщо във връзка с храненето на растенията, с управлението на процесите на хранене и тяхното моделиране. Бяхме запознати с всички последни за тогава постижения на американските учени в това отношения, как може да се осъществява в същото време т.нар. мониторинг на почвите, също и процесите на хранене, съдържание на хранителни вещества, нуждите от тях. Доколкото ми е известно, аз съм все още единственият българин, който е бил на обучение в Световния център по торене, който се намира между Далас и Атланта.

-    Имате впечатления от участие в международни форуми. Какво е мястото на българската аграрна наука на световно ниво?
-    Много трудно е да се направи някакво рангуване за това на кое място сме. Но, само като си помислите колко много български учени и професори има в САЩ, или пък в европейски държави, както и в т.нар. екзотични дестинации като Карибите. Това говори, че има хора не само с висок образователен ценз, но и с много добра подготовка, което е изключително важно. Друг е въпросът, че ние нямаме фондовъоръжеността на техните лаборатории, за което не се изискват кой знае колко много пари. Ако преди 10-15 години все още правеше по света впечатление постройката, начина, по който са заложени опитите, тяхната продължителност, сега не сме в състояние да получаваме бързо и едновременно данните от многостранни лабораторни анализи. Например, колегите по света работят органично вещество на молекулярно ниво, но за това се иска апаратура. А, боравенето с тази апаратура не е нещо, което да не можеш да направиш, ако го искаш. Човек ще се научи.

-    Кои са темите в аграрната наука, които за Вас представляват най-голям интерес?
-    Може да се каже, че работя в две направления. Едното е по отношение на храненето на растенията, но там нещата са съсредоточени основно при пшеницата. Другото е опазване на почвеното плодородие, тъй като това е изключително важен въпрос за всяка една страна по света и изобщо за цялата планета. Населението на Земята се увеличава, има все по-високо производство, а то става с инвестиции и с все по-голямо изчерпване на запасите на почвата, които са формирани в продължение на милиони години. Поради това, трябва с внимание да се обръщаме към тези проблеми и да се прави всичко възможно, за да се запазва или повишава почвеното плодородие. Това е много важно, тъй като, не е тайна, и научни експерименти и изследвания показват, че има спад на съдържанието на въглерод в почвата и респективно на запасите. Изследванията, които направихме при реализацията на трансграничен проект с партньори от Румъния, установихме, че и в Добруджа има доста голяма диференциация в това отношение. Най-добре стоят нещата в централния район – около Добрич, в крайморския район. В западната част на географската област Южна Добруджа, където има деградирани и ерозирани черноземи, нещата са по-зле. Това е в едната посока, а в другата интерес представляват възможностите на сортовете, които се селекционират в нашия институт по отношение на тяхната устойчивост на различни стресови фактори, като кисела реакция на почвата. Тъй като доста са и вторично окислените почви в страната, и генетично киселите, много важно е да се знае какви сортове са толерантни към такива условия и какво трябва да бъде минералното торене. Много важен въпрос е способността на пшеницата, пък и други култури, да усвоява фосфор от по-високо основни фосфатни източници – т.е. могат ли и кои пшеници са подходящи за едно торене с отпадъчни продукти от промишлеността, в които се съдържат фосфор, или директно да усвояват фосфор от сурови фосфорити. Имаме разработка с колеги от Химико-технологичен и металургичен университет в София по отношение на способността на пшеницата да усвоява и доколко термотрибохимичната активация на суровите фосфорити се оказва удачен метод в подготовката им. Световните запаси на суровините за производство на фосфорни торове са ограничени и най-мрачните прогнози сочат, че те могат да стигнат за няколко столетия. След това светът, едва ли не, ще бъде изправен пред катастрофа, макар че човекът много малко знае за резервите на световния океан. Например, България в своята икономическа зона в Черно море, притежава едни от най-качествените сапропели  - утайки на дъното на Черно море. Изследванията в това отношение са в началото си. Работя с колеги от Института по океанология във Варна и БАН в София. На този етап все още се обменят, подреждат се нещата, правят се някои експерименти във вегетационни опити. Това е един много важен проблем. Да не говорим, че руснаци, румънци, французи, американци и други много работят в тези области. В същото време се изпитват различни многокомпонентни торове за основно почвено торене. Единият от тях, който е производство на Франция, е изцяло органичен. Той е абсолютно подходящ за конвенционално и биологично земеделие. Това е тор, който представлява, най-общо казано, компост от рибни отпадъци и от гуано. Така че, има много интересни неща и в това направление. Всичко е в такава насока, за да може да се запазва природата, нейното разнообразие във всякакъв аспект – както в почвата, така и над нея, защото опазването на биоразнообразието е изключително важно. Това трябва да е азбучник, трябва да стане втора природа. 

-    Почвата, откъдето започва земеделското производство, е съществен елемент от очакваните бъдещи добиви, цялата технология. Как състоянието на почвата днес се отразява на добивите, които земеделските стопани получават и добро ли е тяхното отношение към нея, перспективно ли е?
-    Все повече хората разбират, че това, което се прави като инвестиция от технологична гледна точка за зимните житни култури, а и за другите - основното торене, е изключително важно за цялостния етап от храненето на културата, докато тя завърши своето развитие. Годините през последното десетилетие в България се отличават с не много високи средни добиви. Макар, че отделни райони - няколко области от Североизточния район или от Централния район, имат  класно земеделие и получават много добри резултати. Това е функция не само от цялостната технология, която се прилага, а и от агрометеорологичните условия. Но, като цяло добивите на България би трябвало, а има и възможности, да бъдат далеч по-високи. Ние, на практика, не сме достигнали най-високия среден добив, който е получила България през 1989 година – 478 kg/da. Тогава нашата страна произвежда над 5 милиона тона зърно и това е нейният апогей. Той обаче се дължи на една много сериозна програма по отношение на минералното торене, агротехника, ново поколение сортове. Тогава, в началото на 80-те години на миналия век, България има средно по 22,7 килограма NPK (азот, фосфор, калий) на декар. През 1981-1982-1983 година е постигнато и най-доброто съотношение между азота, фосфора и калия в употребените торове. И, не след дълго, при благоприятна метеорология пшеницата прави бум с добивите си и с рекордното си производство. Следваха десетилетия на вандалско отношение към почвата. Защото повече от едно десетилетие се тори едностранчиво, само с азот, при това с високи норми без внасянето на фосфор. За калиеви торове да не говорим, защото те и без това са доста скъпи и не са българско производство. Някои земеделски производители смятаха, че и без фосфорни торове може да се получават добри резултати. Да, в началото получавахме много добри резултати, без да се извършва фосфорно торене. Дотогава, докато не се изчерпи всичко, което беше натрупано при торенето от предишните десетилетия. Или, както се казва, колкото дълго време не сме торили, толкова дълго време ще трябва след това да торим. През 80-те години на миналия век България вече имаше положителен баланс на фосфор в земеделието, което е изключително рядко явление. Много малко страни можеха да се похвалят с това. Анализите, които направихме по трансграничния проект, показаха, че сме под и рядко – около средното съдържание на усвоим фосфор в почвата. Методът, по който се определя, е стандартен за страната. Той е разработен в нашия институт от проф. Петко Иванов през 80-те години и досега продължава да бъде стандарт за България. Така че институтът има с какво да се гордее. Да не говорим за генетичното разнообразие на плазма, което има в областта на селекцията на културите. Която и да е култура, тя ще се отблагодари т.е. ще постигне максимума на биологичния си потенциал за съответната година на производство при нейните метеорологични условия, само ако агротехниката ни, включва и грижите за земята не само по отношение на торенето, но и по отношение на системата за обработка на почвата в сеитбооборота и други агротехнически практики. Прави ми впечатление, че напоследък започнаха да се завръщат нещата и доста хора започнаха да се замислят по отношение управлението на торене. То е и, благодарение на вноса, защото много малко от тези торове се произвеждат в България. Добро е това, че са мултикомпонентни торовете, че съдържат и трите основни макроелемента. Някои от тях съдържат и вторични макроелементи, дори и пакет от микроелементи. Трябва земеделските производители да  поддържат по-близки контакти с научните институти. Нямам спомен, откакто работя в Добруджански земеделски институт, някой да откаже да окаже помощ. Земеделските производители срещат най-голяма трудност, за да си направят агрохимична характеристика на площите, тъй като агротехническото обслужване в страната като цяло е разбито отдавна. Сега институт “Н.Пушкаров” подема такава инициатива, която би трябвало бързо да заработи. Много е важно също на базата на анализа каква реална препоръка ще бъде направена.  

 
-    С каква цел е създаден лабораторният комплекс към Добруджанския земеделски институт и с какво се занимава лабораторията по Агрохимия, която Вие ръководите?
-    Лабораторният комплекс е създаден през 1977-1978 година, а може и година по-рано. Тогавашното ръководство на окръга, разбира се, по инициатива на научните работници в института, на проф. Тодор Рачински и проф. Ангел Ценов, които бяха основните мотори за изграждане на Лабораторния комплекс. И в момента има фитотрон с модерни за тогавашното време инсталации, който на практика може да имитира всякакъв климат. Това, за съжаление, сега много по-малко се ползва, тъй като е много енергоемко. Даваше ни възможност за провеждане на много и най-различни изследвания. Лабораторният комплекс има лаборатория по Хлебопекарни и технологични качества на зърното; лаборатория по Фитопатология; лаборатория по Студо-и сухоустойчивост на зимните житни растения; по Биотехнология, по Биохимия на пшеницата, на слънчогледа и на бобовите култури. Лабораторията по Агрохимия, която има ангажимента да прави характеристика на почвеното плодородие, работи по повече от 20 метода в различни направления, както и по отношение на особеностите на постъпването на хранителни вещества, храненето през отделни фази от вегетацията, ефективността на използването им, износа с реколтата и др.

-    Кои теми в научната област в момента привличат вниманието Ви, бихте ли споделили върху какво работите и кои са най-новите Ви разработки?
-    Имам опит от 13 години, който не е препоръчителен за практиката, макар че точно в институтите могат да се правят такива експерименти. Става въпрос за продължителен стрес по отношение на най-неблагоприятния предшественик. Площта дава възможност да се изпитват повече сортове и да се правят експерименти по отношение на торенето. Идеята за способността на пшеницата да идва след себе си е започнала още почти със създаването на института т.е. 55 години имаме опит с т.нар. монокултурно отглеждане на пшеницата. Разбира се, при него само по един сорт може да се изпитва. Сега аз имам възможност и изпитвам 15 генотипа при различни хранителни режими. Целта на опита е да бъдат сложени сортовете „на колене”. Всичко най-стресиращо да им се поднесе като агротехника в рамките на дадена година с определена метеорология. Мога да кажа, че се държат добре. Естественото плодородие на слабоизлужения чернозем действително е много високо на фона на други почвени типове, особено Южна България. 

Интервюто взе Станислава Кръстева