Пред журналист ръководителят на леярната в ония времена Христо Василев сподели, че и до днес паметникът на основателя на българската държава е сред любимите му, които са излезли от леярната в Генерал Тошево. „Паметникът е дело на проф. Величко Минеков. С него и с Валентин Старчев се работеше най-леко, спомня си още майсторът - леяр и като стихотворение наизуст рецитира мерките на паметника. "Фигурата е висока 17.5 м. Той е тежък близо 40 т, като в това тегло не влиза композицията от петима войни - тя е с тегло от 7-8 тона. Беше отлят при нас и ние го монтирахме. Тогава в онези години в леярната работеха 25 души. Имаше работа много - поръчки от цялата страна. Работехме навсякъде, защото освен че отливахме от метал паметниците - такива големи монументи като хан Аспарух ние ги монтирахме на място" - спомня си Василев. От леярната в Генерал Тошево в тези години са излезли още паметника на Съединението в Пловдив, опълченците, които красят Чадър могила в Стара Загора и са дело на Крум Дамянов, платна за връх Бузлуджа, фигурата на Победата в пантеона в Бургас, паметникът на деспот Добротица в Добрич, паметници на Левски в Балчик и Бургас. Идва демокрацията и леярната е затворена. Спира работата си през 1990 г.

Това обаче се оказва неточно. След кратък период един от синовете на Василев - Валентин, който споделя, че като дете се е навъртал в леярната, решава, че ще се занимава с леенето на паметници. "Днес е трудно. Трудно се намира метал на достъпни цени, но въпреки, това който иска да работи - намира" - споделя Валентин. От неговата леярничка са излезли паметника на Ботев, който е пред областната управа във Варна, П. Волов - поставен в Бяла, Русенско.  Дело на леяра е и фигурата на Рони Джейс Дио, с която Кметъла Цонко Цонев положи началото на рок-алея в парка в Каварна. В момента се подготвя за отливане и паметника на Жоро Минчев, който трябва да бъде официално открит на празника на морската рок-столица - 6 май. Сред работите, които са лети в Генерал Тошево е и ятото с бялата лястовица, което е пред общината и Валентин с усмивка споделя, че поддържа паметника, като в годините променя мястото на бялата лястовица в ятото и така паметникът никога не остарява и е все нов.  НДТ