Майстор със златни ръце. Така описват хората в дупнишкото село Крайници запалилия се пред Президентството Димитър Димитров. "Кризата и безработицата го смазаха, бореше се дълги години с болести и безпаричие, изгубил е надежда", коментираха съселяните му.

Митко е от малкото останали у нас майстори-ковачи, които творят шеметни орнаменти на ръка без машини и заготовки. Научил се сам да върти чука върху нажеженото желязо. Първо бил шофьор в Коми. "Май харесвам много руски неща, но най ми харесват пухкавите рускини в снежните дни с шапките и яките им над сините очи и чипите нослета", споделя Димитров във форум на работниците от Коми. В Русия залюбил първата си съпруга. Родила им се дъщеричка Кристина, довел ги в България. Започнал да прави огради и орнаменти и да ги продава на тузари в София. Пред познати споделял, че е правил орнаменти от ковано желязо, и то неведнъж, за покойния бизнесмен Илия Павлов. Димитров тръгнал с добър старт в живота. Имал си пари, получил като подарък апартамент в столичния жк "Младост" от баща си. Цялото семейство били столичани. Бащата Кирил си има хубава къща, купил жилище и на щерка си с добрата си пенсия на стъклар духач. Преди 15-ина години обаче руската снаха починала, оставяйки Митко самотен баща. Тогава хобито му се превърнало в основна професия. Започнал да прави малки свещници и украси за камини, после дошли поръчките от богати софиянци за скъпите им вили. Стигал и до огради на хотели и мечове за подаръци. Преди десетина години

играл на търг за ремонта на посолството

на Ватикана в София и го спечелил. Сега, по ирония на съдбата, оградата, парапетите и вратите на дома на божиите слуги са негови. На решетките му стои емблемата на папата. Тогава той дори не е предполагал, че ще му се наложи да погази най-важното послание, изпратено ни от Христос - да не посягаме на живот, пък бил той и нашия.

Съдбата се опитала да се реваншира на майстора с Милка. Той срещнал силистренката в София и заживял с нея на семейни начала. Така челядта му се увеличила с двете деца на новата булка. За да изхранва трите деца, Димитър се захванал ударно да изкарва пари. Направил си сайт, където да рекламира уменията си. На два пъти се опитвал да отвори собствена работилница, за да смогва с многото поръчки. Първо бачкал в мазето на блока си в столицата, но съседи го принудили да спре, защото вдига шум. Затова се пренесъл в наследствената къща на баща си в Крайници. Там покрай тузарските огради правил без пари всякакви услуги на местните. Подновявал им мотиките, сложил им огради, дори измайсторил и подарил кръста на селската черква. Работил няколко години, докато отново комшия не го препънал. Бивше ченге подало жалба срещу него и от районната екоинспекция затворили цеха заради шума от хидравличния чук.

"Исках да възстановя древния ковашки занаят, но

зациклих от бюрократи без душа

и общински изисквания", описа неволите си 51-годишният Митко в социалната мрежа. Във Фейсбук е качил златните си ръце като визитна картичка. Описал се е като шофьор, мебелист, ковач, електроженист. Поръчките обаче поголовно падали заради кризата. Железните орнаменти са скъпи, хората нямат пари за такива глезотии. И понеже никое зло не идва само, върху Димитър се стоварили и болести. Закъсал със сърцето. Започнал да обикаля болниците, сложили му два байпаса. Не можел вече и да работи добре, трябвало да си пази здравето. Отпуснали му инвалидна пенсия за една година, която не стигала доникъде. Голямата щерка е студентка и трябват пари за семестриални такси и дневни. По-малките в семейството също чакали пари от татко си. Митко се опитал да си намери друга работа и зарязал чука. Едно, че поръчките намалели, друго - че нямал къде да кове желязото. Хванал се в строителството, но преди две години го съкратили. Останали само на заплатата на Милка, която бачка в компютърна фирма. Безпаричието и безсилието пред съдбата огънали "железния" майстор. Мъжът, когото

никой не могъл да бие на канадска борба

превил глава и отпуснал мускули пред нищетата.

"Златен мъж е синът ми", плаче 77-годишният баща Кирил Биволев и се кръсти Митко да се оправи след самозапалването. Дядото не проумява защо е направил такава отчаяна стъпка. Разбрал за инцидента от телевизията привечер в сряда. Обадил се на дъщеря си Зоя и веднага го взели в София. Страдаше, че няма работа и трябва да моли жена си за два лева, а и за децата нямаше. Май затова отношенията им се развалиха, разказва старецът. Той се кахъри, че животът е надвил сина му. Притеснява се, че сърцето на Митко няма да издържи на новите болки. Преди около месец му сложили два стенда, едва оживял след инфаркт. През април трябвало да се яви отново на ТЕЛК, за да му подновят инвалидната пенсия с още една година.  http://standartnews.com