Писмо до Ботев

Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?

Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.

Вече зная и аз за какво се умира.

Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.

Дали гледаш отгоре с небесната чета?

На Околчица – дъжд. И разгонени псета.

На Околчица – срам. Имаш много поклонници.

Генерали и лумпени, политически конници…

Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.

Всенародната кал днес се кланя начисто.

Цветове… Гласове… Знамена… Шарения.

Обещания светли и …помия до шия.

Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо

или вече не искаш дори да се сещаш.

Много здраве от мен на небесната чета.

Във дванайсет завийте и вие, момчета.

И станете на крак, и за вас помълчете…

Втори юни си струваше всичко, поете!

http://www.bulgarianhistory.org