изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 06:07 EET
ДЕЦАТА СА КАТО ОТВОРЕНИ КУТИИ, КОИТО ЧАКАТ ДА БЪДАТ НАПЪЛНЕНИ    
Интервюта

   Велма Кирова - режисьор и актьор в държавен куклен театър "Дора Габе", пред НДТ



 

 - Г-це Кирова, бихте ли разказали за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна" къде и кога сте завършили? Как попаднахте в добричкия куклен театър?

- Родом съм от София. Завърших през 2012 година в НАТФИЗ "Актьорство и режисура за куклен театър". В театъра в Добрич съм от седем месеца. Веднага след като завърших ми отправиха предложение да дойда тук. Още през последните месеци когато завършвахме и изтичаше учебната ни година в НАТФИЗ много исках веднага да започна работа по специалността. Набрали сме някаква скорост на правене на нещата, занимаваш се всеки час. И ако изведнъж спреш има много голям риск просто никога да не се занимаваш с тази професия. Така става, не знам защо. Исках веднага да започна работа. Директорът на добричкия театър Петър Петков присъства на нещо като показ на дипломните ни спектакли, който бяхме организирали. И той дойде да гледа. Там се запознахме, той каза, че му трябват жени в театъра. Тогава нямаше, а сега има, даже е женски театър. Предложи ми и аз веднага се съгласих. Поразпитах и разбрах, че тукашният театър е стабилен, с традиции. Не е голям театър, но много сериозно се отнасят към работата и се получават качествени неща.

 

- Доволна ли сте от работата си в ДКТ "Дора Габе"? Прие ли Ви колективът - Вие сте много млада, идвате от друг град...

- Да, много съм доволна. Не беше особено трудно. Тук сякаш хората не бяха настроени негативно към мен, като към някакъв нов човек, който идва. Важна беше работата, че всички искаме да се занимаваме с нея и това ни обединява. Може да се каже, че навлязох, вече не се чувствам нова.

 

- Не съжалявате ли, че не останахте в столицата? Там може би щяхте да имате по-големи възможности за реализация.

- Да, може би. Но не се знаеше кога. Трябваше да чакам нещо да излезе. Това време, откакто съм в добричкия театър - 7 месеца, не е много, а аз много като че ли се развих за този период. Много премиери имаме, всеки месец има премиера. Нови и нови постановки, различни, интересни. Въобще не съжалявам, че дойдох в Добрич вместо да остана в София и да не правя нищо.

 

- А как точно решихте да се занимавате с куклен театър?

- Всичко стана много случайно. Като малка са ме водили на куклен театър. Обаче нямам много голям спомен за това, честно казано. В 12 клас като бях реших, че ще кандидатствам в НАТФИЗ. Обаче даже не бях сигурна дали да е куклен театър, просто исках да се занимавам с някакъв театър. Записах се за изпитите. А някои хора се подготвят години преди това, ходят на уроци... И дори понякога не вземат изпитите. Аз като отидох въобще не знаех за какво става въпрос. Драма смятах да кандидатствам, защото в кукления театър въобще не знаех какво, защо, как стават нещата. И учителката ми, която ме подготвяше по пеене, защото там има кръг и за вокалните възможности, ми каза да запиша и кукли. Отидох на изпита и ме приеха. Случайно всичко стана. Но си уцелих нещото.

 

- Т. е. не Ви е била детската мечта да се занимавате с куклен театър. Доволна ли сте сега, изпитвате ли удовлетворение?

- Да, доволна съм.

 

- Какво Ви дава работата с куклите?

- По принцип не деля много театъра, за мен все е театър. Дали ще е драматичен, дали танцов, дали ще е куклен, важното е да е добър. Кукленият театър, според мен, съчетава освен актьорството, това да изразяваш идеи, чувства с тялото, ти дава още една възможност - да се изразяваш с материал. Независимо какъв е - дали е направена кукла, дали е импровизирана кукла, дали е просто плат, дунапрен... Това е много интересно. Тази абстрактност на израза, освен че дава възможност да се контактува с децата много по-лесно, и за възрастните е много подходяща. В България още не е толкова развит кукленият театър за възрастни както е по света например. Ходила съм на такива фестивали докато бях в НАТФИЗ. И тук има фестивал - Златният делфин" във Варна, но е нас кукленият театър за възрастни тепърва прохожда.

 

- А какво Ви носи контактът с децата?

- Много е приятно, защото те просто идват и са като едни отворени кутии, които чакат да бъдат напълнени. Идват абсолютно изчистени и само искат да гледат. И ти имаш възможността да им дадеш нещо от себе си, някоя идея. Дори да не им дадеш нещо от себе си, самият факт, че са дошли и можеш да ги забавляваш половин час, да се смеят ти носи удовлетворение. И после, когато се приберат, да разказват: "Днес бяхме на куклен театър, беше много забавно..."

 

- Това ли е нещото, което Ви носи най-голяма радост в работата Ви - светналите детски очи, искрените реакции?

-  Да, може би реакциите на публиката - независимо дали са деца или възрастни, са едно от най-приятните неща. Защото, примерно, ти си репетирал една постановка, която е всичко на всичко 40 минути, месец, всеки ден. Една минутка, например, когато една кукла подава нещо на друга, е репетирана много часове, за да се получи. И изведнъж ти го правиш на представлението и хората се смеят. И така разбираш, че си си свършил работата. Получава се някакъв контакт с хората, които са дошли да го гледат и трудът ти не е бил напразен. Защото хората, според мен, не идват на театър с идеята да им покажем за какво става въпрос в живота, да ги научим на някакви велики неща. Те идват, така мисля, да забравят проблемите си поне за малко, да се отпуснат. Колкото повече вярват актьорите в това, което правят, колкото повече харесват постановката, която играят, толкова е по-голям шансът да накарат човека от публиката да забрави всичко и да гледа само тях. И евентуално да бъде прекарана някоя идея - актьорска или режисьорска.

 

- Преди дни бе премиерата на "Под дъгата" по стихове на "Дора Габе", на която Вие сте режисьор, а и участвате в самата постановка? Как се прие кукленият спектакъл от публиката?

- Премиерата бе на 19 март. Утре имаме две представления. Същия ден имахме предпремиера и го гледаха деца. Тогава за първи път го играхме пред публика, и то детска. И те, мисля, го приеха. Гледаха през цялото време, забавляваха се. А на премиерата бяха предимно възрастни. Мисля, че задачата, която беше поставена - стиховете на Дора Габе не просто да бъдат изговорени, а разиграни, беше изпълнена, успяхме да се справим. Не е някакъв гениален театрален продукт, но мисля, че ще успеем да приобщим децата към тези стихове чрез този куклен спектакъл.

 

- "Под дъгата" е всъщност втората Ви постановка в ДКТ "Дора Габе".

- Да. Първата беше дипломна работа по Валери Петров.

 

- Какви са бъдещите Ви планове? В "Под дъгата", например,  куклите са от дунапрен. Други нестандартни идеи имате ли?

- Имам, да много. Връхлитат ме от време на време и ги записвам. Но няма нужда сега да ги споделям, нека са изненада. Изречени ще звучат доста нелепо. Просто трябва да се направят.

 

Разговаря Мариела БОНЧЕВА    

 


Сходни връзки

ДЕЦАТА СА КАТО ОТВОРЕНИ КУТИИ, КОИТО ЧАКАТ ДА БЪДАТ НАПЪЛНЕНИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.08 секунди